неделя, 19 юли 2015 г.

Видео: Гръко-римската професионална борба по времето на Никола Петров

След като се запознахме с историята и особеностите на гръко-римската професионална борба нека сега да я видим и в действие.

Предварителна забележка: в долното видео няма кадри с Никола Петров! За съжаление няма запазени кадри с негово участие. Целта на видеото е да покаже какво са представлявали срещите по гръко-римска професионална борба по времето, когато Никола Петров участва в нея. Няколко от борците във видеото са се изправяли срещу Петров през годините.

В долното видео съм събрал 12 минути кадри от срещи по гръко-римска професионална борба от периода 1895-1914 (годините, когато Петров е в разцвета на кариерата си). За съжаление няма повече запазени и свободно достъпни професионални борцови кадри от въпросните години. Във видеото са включени кадри от шест срещи по гръко-римска професионална борба, подредени в хронологичен ред (1895, 1906, 1906, 1912, 1913, 1914). Всички кадри са от Европа. Видеото е без звук.

Първите четири срещи са демонстрационни, а последните две са реални мачове по гръко-римска професионална борба. Каква е разликата между двете? Разликата е, че демонстрационните срещи са правени специално за пред камерите и съответно в тях борците не се борят за победа, а просто демонстрират гръко-римския стил. Иначе казано, борците в демонстрационните срещи се борят малко по-различно отколкото биха се борили, ако срещата беше пред публика и целта в срещата беше победа над опонента.

ВИДЕО: Гръко-римската професионална борба по времето на Никола Петров (12 минути кадри от 1895-1914):

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА, ЗА ДА ВИДИТЕ ВИДЕОТО
(DailyMotion линк)

Най-популярните имена в горното видео са:

Раул ле Буше
Едно от главните френски борцови имена в началото на 20-ти век. Третата среща във видеото е с негово участие.

Симон Антонич
Този борец с ръст около 214 см е може би най-успешният сърбин в историята на професионалната борба. Еднократен световен шампион по гръко-римска професионална борба. Третата среща във видеото е с негово участие - опонентът му е гореспоменатия французин ле Буше.

Густав Фрищенски
Най-легендарният чешки професионален борец. Кадрите с негово участие са предпоследния клип.

Джак Джонсън
Първият чернокож световен шампион по бокс в тежка категория. Голямо име в САЩ. От време на време се занимава и с професионална борба (кеч и гръко-римска). Последният клип във видеото е с негово участие.

петък, 10 юли 2015 г.

Гръко-римска професионална борба - произход, особености и кратка история

Преди да започнем да разглеждаме българските професионални борци един по един е добре да хвърлим поглед към някои ключови въпроси, за да поставим основите, над които ще награждаме в бъдеще. Kaто за начало нека да се запознаем с един от видовете професионална борба, които са от значение за този блог -  гръко-римската професионална борба.

Какво представлява гръко-римската професионална борба?

Гръко-римската професионална борба е първият професионален борцов стил що се отнася до съвременната професионална борба, а и дълго време най-популярният. При този стил всякакви хватки от кръста надолу са забранени. Всички срещи са борец срещу борец - няма отборни и други подобни мачове с повече от двама участници. Обикновено се използва рундов формат, но няма стандартен брой рундове и продължителността им не е една и съща навсякъде (може би най-популярнен е форматът с 10-минутни рундове, но има и други варианти). Обикновено срещите не се провеждат на ринг, а просто на тепих (особено в годините преди Първата световна война, но и след нея също). Болшинството от професионалните борци в гръко-римския стил са от тежката категория. Друга разлика спрямо останалите професионални стилове е, че често срещите от този стил са част от турнир, а не просто отделни мачове. Въпросните турнири се провеждат в един и същи град, една и съща зала/цирк/кино/театър, има борби всеки ден и така в продължение на няколко седмици. Има различни схеми за определяне на победителя в тези турнири и решението за точния регламент е изцяло на организатора на турнира. Тук, обаче, трябва да се направи едно важно пояснение. Турнирите не са турнири в съвременния смисъл на понятието - всеки срещу всеки с равен брой срещи за отделните състезатели или с директни елиминации. Не. Турнирите по гръко-римска професионална борба са просто поредица от мачове от дата "Х" до дата "Y".  По време на турнира един борец може да се изправи няколко пъти срещу друг борец, но може и въобще да не се бори с него. Няма конкретен регламент в това отношение. Няма го и условието всички борци да имат еднакъв брой срещи, поради което често някои борци се включват в турнирите по средата им или дори към края, а не от самото начало.

Световните първенства по гръко-римска професионална борба

Друг любопитен момент са така наречените "световни първенства" по гръко-римска професионална борба. Неслучайно слагам кавички като казвам световни първенства, защото реално не са такива, поне не и според съвременното разбиране за световно първенство. Всичките неща, които прочетохте преди малко за турнирите по гръко-римска професионална борба важат и за "световните първенства" по този стил. Единствената разлика е, че "световните първенства" са по-престижни и то единствено, защото са рекламирани като световни първенства. Решението дали един турнир по гръко-римска професионална борба е световен или не е изцяло на местния организизатор на турнира. Организаторът може да бъде местен бизнесмен, спортен вестник, местен или пътуващ цирк, театър, атлетически клуб и т.н. Ако организаторът реши да рекламира турнира като световен - турнирът става "световен". Реално, обаче, не е. Ако не заради вече обяснения странен формат на този тип турнири, то поради факта, че обикновено в "световните" турнири участват борци от не повече от само една дузина държави, като например от една държава може да има само един представител, а от друга пет или повече борци. Освен това, често се провеждат по няколко "световни първенства" в рамките на една година. Даже понякога има случаи, когато в един и същи град по едно и също време едновременно се провеждат две "световни първенства" (с различни организатори). И все пак, тези "световни първенства" са останали в историята на професионалната борба като най-важните турнири за времето им и спечелването на подобен турнир се счита за възможно най-голямото постижение в гръко-римската професионална борба.

Кратка история на гръко-римската професионална борба

Гръко-римският стил професионална борба се ражда във френските циркове и карнавали през първата половина на 19-ти век, когато организаторите осъзнават, че борцовите сблъсъци могат да бъдат интересна част от програмата. Съответно, първоначално този стил става известен като френски стил, но след като впоследствие стилът се разпространява из останалата част на Европа френският стил става по-известен като гръко-римски стил. През последното десетилетие на 19-ти век и първото на 20-ти гръко-римският стил добива голяма популярност из цяла Европа и е безспорно най-широкоразпространеният тип борба по това време. Турнири по гръко-римска професионална борба се провеждат в почти всички европейски държави през въпросния период. Стилът също се радва на известна популярност в САЩ и други държави, но Европа си остава мястото, където е най-популярен. От 1914 натам, естествено, Първата световна война почти изцяло спира развитието на професионалната борба, но в годините след войната гръко-римската професионална борба отново става популярна атракция за европейските зрителите. Тогава, обаче, идват 30-те години на 20-ти век и ситуацията се променя. По европейските арени се появява един нов за Европа професионален борцов стил и лека-полека, държава след държава, този нов стил ликвидира гръко-римския стил. Въпросният нов стил е кеча (още известен като свободен американски стил). Кеч стилът всъщност се ражда в Англия през втората половина на 19-ти век и от време на време се практикува по европейските тепихи и рингове, но това сега е нова американизирана версия на професионалния кеч стил и той постепенно става любимият професионален борцов стил на европейската публика. Гръко-римският стил също остава популярен, но вече само в определени държави, най-вече в Централна и Източна Европа. Новият кеч стил, обаче, е несъмнено по-динамичен и по-интересен за гледане и така в крайна сметка гръко-римският стил изчезва изцяло като професионален борцов стил в началото на 50-те години на 20-ти век поради слаб зрителски интерес.

Каква е връзката между класическата аматьорска (спортна) борба и гръко-римската професионална борба? 

В началото класическата аматьорска и професионалната гръко-римска борба в известна степен са едно и също нещо, но с течение на годините пътищата им се разделят. Аматьорската борба си остава изцяло истински спорт, докато професионалната борба поема по по-комерсиален път. Още в края на 19-ти век разделението между двата типа борба се вижда ясно. И в този ред на мисли, становището на Обединен борцов свят (бившата Международна федерация по борба) относно "световните" турнири по гръко-римска професионална борба е, че те не са официална част от историята на борбата като спорт (т.е. победителите в "световни първенства" по гръко-римска професионална борба не се считат за официални световни шампиони), но все пак гръко-римска професионална борба изиграва доста важна роля в популяризирането на борбата като спорт.

Кои българи са представители на гръко-римската професионална борба?

Двете най-главни имена са Никола Петров и Петър Ферещанов. Както те двамата, така и други български борци от гръко-римския професионален стил ще бъдат разгледани индивидуално по-нататък в блога.

Никола Петров

Петър Ферещанов