неделя, 12 ноември 2017 г.

Дан Колов - любопитни факти

В предишните материали подробно разгледахме борцовата кариера на Дан Колов, а сега ще хвърлим един обобщителен поглед към нея и неговия живот. Някои от долните факти вече са били споменавани, но си струват да се споменат отново.

Дан Колов

Преди борбата

Дончо Колев Тревненски (истинското рожденно име на Дан Колов) е роден на 26-ти декември 1892 г. в севлиевското село Сенник или Чадърлий както е било известно тогава. Най-често у нас се казва, че е бил роден на 27-ми декември, но това е грешно. Проверка в официални документи показва, че точната дата е 26-ти декември.

Дончо е петото от шест деца.

Остава без баща едва на петгодишна възраст.

Завършва само четвърто отделение (4-ти клас), което е нормално за децата в по-малките неселени места по онова време.

Подобно на много други българи в онези години, през 1905 г. 12-годишният Дончо заминава на гурбет в чужбина. Заедно с един от по-големите му братя отиват да работят като градинари в Будапеща, Унгария.

Именно в Будапеща бъдещият Дан Колов се сблъсква с професионалната борба за първи път. Заедно с негови колеги-градинари Дончо посещава срещи по гръко-римска професионална борба, които по това време се провеждат редовно в унгарската столица. През 1908 г. в Будапеща се бори и българският борец Никола Петров и младият Дончо гледа борби на Петров на живо.

Емигрира в Америка през 1909 г. В САЩ работи най-различни неща: хамал, работник по поддръжката и строежа на железопътни линии, миньор, леяр и други.

Българският борец в чужбина

Дебютира като професионален (кеч) борец през 1917 г. в Хоумстед, щата Пенсилвания.

Започва кариерата си под псевдонима Дан Колев и придобива първата си по-значителна слава под името Дан Петров, но е най-известен като Дан Колов. С другите му псевдоними и причините защо се бори под различни имена се запознахме тук.

Дан Колов въобще не е единственият българин, който се занимава с професионален кеч в онези години. Както в чужбина, така и у нас има доста други българи, които практикуват тази професия. Конкретно с българите в кеча преди Дан Колов се запознахме тук. Несъмнено, от всичките български кеч борци от миналия век Дан Колов е най-популярното и най-успешно българско име.

Според наличната информация по време на 20-годишната му кариера на ринга Дан Колов участва в около 750 кеч срещи. Печели повечето от тях, но има както равенства, така и загуби. Повече информация относно борбите на Дан Колов можете да прочетете тук.

Освен че се бори в официални срещи с други професионални борци за известно време Дан Колов си вади прехраната и като борец в пътуващи циркове и карнавали. Ролята му е следната. Ако някой от публиката успее да оцелее на ринга/тепиха срещу българина за определен брой минути този борец-мараклия ще получи определена сума. Доста от професионалните борци от онези години си вадят прехраната с подобен тип борби.

Почти винаги се бори бос. Вероятната причина за това е, че липсата на обувки прави заключването на определени хватки по-трудно и така Дан не може да бъде сложен лесно в някои хватки. Дан е един от малцината борци, които се борят боси в онези години.

Според наличната информация по време на кеч кариерата му Дан Колов се бори в 11 страни (САЩ, Мексико, Канада, Франция, Испания, Белгия, Нова Зеландия, Австралия, България, Швейцария, Португалия).

У нас Дан Колов е известен като борец, но особено в Америка той е повече от просто поредния борец. В САЩ той е ментор и треньор на няколко световни шампиони (Гус Соненберг, Ед Дон Джордж, Анри Деглан) и важна задкулисна фигура в една от две главни американски кеч организации през онези години (кеч организацията на бостънския промоутър Пол Баузър). Освен това за известно време Дан е собственик на агенция за борци в Северна Калифорния и редица борци са негови подчинени. Повече за този етап от кариерата му можете да прочетете тук. Друг любопитен момент е ролята му в Австралия и Нова Зеландия през 1934 г., където Дан стои начело на група борци и е ключова фигура в организирането на кеч срещите там по това време. Повече за престоя му в Австралия и Нова Зеландия можете да намерите тук.

Най-големите му успехи и слава в чужбина са във Франция през 30-те. Във Франция той става изключително популярен борец и печели европейската титла по кеч в тежка категория два пъти. Конкретно втория път Дан не губи титлата и когато в началото на 1938 г. се оттегля от ринга поради здравословни проблеми той се пенсионира като шампион. Повече информация за борбите му във Франция можете да прочетете тук.

Отново в България

Дан Колов се завръща в България през април 1935 г. след 30-годишно отсъствие. Заради борбите и успехите му във Франция цяла България вече е чувала за него. Трудно е да се опише популярността му с думи. Безспорно, най-популярният спортист в историята на България до този момент и всъщност в очите на тогавашния български народ Дан е нещо повече от просто спортна мегазвезда. Той е едва ли не национален герой, който е прославил името на България по целия свят.

През следващите три години Дан Колов се бори в България 14 пъти. София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Плевен и Русе са градовете, които имат възможност да го гледат на ринга на живо. Популярността му у нас е огромна. Бори се с имена като Чарли Сантен, Реджиналд Сики, Петър Ферещанов, Франк Бронович, Ал Перейра и други. Борбите му привличат някои от най-големите публики в историята на професионалната борба в Европа до този момент и чупят всички рекорди за посещаемост и доходоносност у нас. Повече за борбите на Дан Колов в България можете да прочетете тук и тук.

Из старата родна преса: огромният интерес към борбите на Дан Колов в България

Славата му е забелязана и от Двореца. През 1935 г. Н. В. Цар Борис III награждава Дан Колов с орден „За гражданска заслуга” 5-та степен, а следващата година е награден и с 4-та степен.

Ордените на Дан Колов

По време на престоя му в България Дан Колов взима редица български борци под крилото си и не само ги напътства на ринга, но и ги урежда с борби в чужбина. Първите му две български протежета са Димитър Стойчев и Евстати Георгиев, но двамата борци, на който отделя най-много време са Тодор Банков и най-вече Петър Константинов.

Дан Колов почива, от туберкулоза, на 27-ми март 1940 г. Често и тази дата се бърка и се казва, че е починал на 26-ти март, но официалните документи казват иначе.

Неосъществени борби

Според наличната информация борецът, с който Дан Колов се бори най-често през първите 8 години от кариерата му е гърка Джим Лондос. След 1925 г., обаче, двамата повече не стъпват на ринга един срещу друг. През тези години Лондос се превръща в огромна звезда и като цяло една от най-успешните и популярни звезди в историята на кеча. В началото на 30-те, още докато е в Америка, Дан Колов започва да отправя предизвикателства към Лондос. В годините след това предизвикателството на Колов се повтаря и във Франция, България и Гърция. Няма съмнение, че това е срещата, която Дан иска най-много. По едно време във Франция се говори, че тази борба може да бъде осъществена в Париж, но това не се случва. И така стигаме до пролетта на 1936 г., когато в Гърция започва да се говори доста сериозно, че този масивен сблъсък може най-после да се състои на олимпийския стадион в Атина. По това време Дан Колов е настоящия европейски шампион, а пък Лондос е най-голямото кеч име в света. Другите борби на Лондос на въпросния стадион с далеч по-неизвестни от Дан Колов борци привличат огромни публики, вариращи от 40 до 80 хиляди зрители. Мач между идолът на гърците Лондос и европейският шампион Колов със сигурност би строшил всички рекорди и би станал най-големият мач в историята на европейския кеч до този момент. За съжаление, обаче, след няколко месеца преговори и спекулации в крайна сметка борбата между Лондос и Колов не се състои. Вместо това Лондос се изправя срещу друг борец, роден в България - турчина Динарлъ Мехмед. Борбата им привлича 50 хиляди зрители.

Една от борбите на Джим Лондос на олимпийския стадион в Атина

Друг любопитен неосъществен мач на Дан Колов е евентуалният му мач с гърка Хари Мамос в Атина през лятото на 1938 г. Още преди няколко месеца Дан вече е спрял да се бори поради здравословни проблеми, но той все още продължава да таи надежда, че някой ден ще се завърне на ринга. През май месец гръцката преса съобщава, че среща между Колов и Мамос е запланувана за началото на юли на олимпийския стадион, което ще бъде завръщането на Дан Колов на ринга след половингодишно отсъствие. Колов и Мамос са стари познайници - не само, че са се борили един срещу друг, но освен това за кратко са и бизнес партьори в организирането на кеч борби Австралия. В отсъствието на Лондос Мамос се опитва да се наложи като главното кеч име в Гърция. Уви, за съжаление в крайна сметка и тази борба на Колов в Гърция не се осъществява. Макар и да нямаше да бъде толкова голяма колкото борба на Колов с Лондос, със сигурност щеше да бъде един от най-големите мачове в кариерата на Дан Колов.

„На 3-ти или 10-ти юли Мамос ще се бори с Колов на стадиона”
„5 хиляди фенове ще идват от София за борбата Колов срещу Мамос”

Що се отнася до неосъществени борби на Дан Колов на Балканите няма как да не се споменат и няколко от потенциалните му срещи у нас. Популярни борци като Динарлъ Мехмед, гърците Джим Атлас и Джон Максос, югославянина Джордж Модрич и американеца Лен Хол са няколко от борците, които в един или друг момент водят преговори за срещи с Дан в България. Най-интересните имена тук, обаче, са американеца Джордж Годфри и французина Шарл Ригуло. Годфри е бивш чернокож световен шампион по бокс, който през 30-те се занимава и с кеч. През 1936 г. той води преговори да се бори с Дан в Пловдив, но иска прекалено много пари и затова борбата не се осъществява. Шарл Ригуло пък е бивш златен олимпийски медалист по вдигане на тежести, който през 1933 г. дебютира в кеча и в началото на 1934 г. претърпява първата си загуба като борец - от българина Дан Колов. През лятото на 1935 г., когато изглежда, че големият сблъсък между Дан Колов и Петър Ферещанов може да не се осъществи, за кратко се водят преговори вместо това Дан да се бори с Ригуло в София. В крайна сметка Ферещанов приема условията на Колов и срещата с Ригуло отпада като вариант, но дори и преди да отпадне се говори, че Ригуло няма да може да се бори у нас поради финансови причини. Всяка една от гореспоменатите евентуални борби на Дан Колов в България със сигурност е щяла да бъде интересна и приета с голям зрителски интерес, но конкретно последните две са наистина големи мачове на хартия. Жалко е, че не се осъществяват.

Джордж Годфри (вляво) и Шарл Ригуло

Само няколко месеца преди смъртта му Дан Колов получава една доста интересна оферта от унгарския борец Майк Брендел. Запазено е писмо до Дан от Брендел, което описва всичко по-подробно. В общи линии Брендел се сдружава с някакъв човек, който има планове да организира кеч борби в Куба, Венецуела и други страни в Централна и Южна Америка. Брендел иска Дан Колов да участва в тези борци и също така да вземе протежетата му Петър Константинов и Тодор Банков с него. За съжаление болестта на Дан е прекалено напреднала и той няма как да приеме тази оферта.

Извън ринга

Извън ринга Дан Колов е запомнен най-вече с изключителната му щедрост. Борбите му в чужбина го превръщат в милионер (на фона на тогавашния български стандарт), така че парите не са проблем за него. Когато Дан се завръща у нас и организира кеч борби в България той и приятелят му Хари Стоев отказват да вземат хонорар от тези борби. Двамата даряват целия си приход, общо около 500 хиляди лева, на българската авиация с цел закупуване на самолет на стойност 2 милиона и 500 хиляди лева. Но щедростта на Дан не спира до тук. Той дарява пари на семейството на покойния борец Никола Петров, които са затънали в нищета, спонсорира обучението на български студенти и като цяло дава пари на всеки, който го помоли. Съществуват редица примери как Дан раздава малки суми на дузини хора, който просто идват при него и го молят да им даде нещо. Понякога дава и без дори да го молят - просто ей така, за да може човекът да се почерпи за здраве. Казано накратко, Дан Колов е бил изключително щедра личност. Даже, нетипично щедра личност за професионален борец - по принцип професионалните борци, особено в онези години, въобще не се славят като щедри личности спрямо другите хора.

Дан Колов е бил голям любител на спортовете. Футбол, колоездене, бокс и т.н. са някои от спортовете, които е обичал да гледа. Един от най-любимите му спортове за практикуване пък е бил голфа.

Двете му любими хобита са били лова и риболова. Още от малък Дан обича да бъде сред природата.

Що се отнася до вредни навици, единственият му такъв навик е бил пушенето на пури. Според негови съвременници по едно време в Калифорния, когато е бил начело на агенцията за борци, е пушил до 20 пури на ден! После е спрял пурите и е минал на лули и в крайна няколко години след това отказва пушенето изцяло.

Наследство

В края на 1935 г. у нас се основава клуб на българските професионални борци „Дан Колов”. Именно този клуб е главната българска борцова организация в периода 1935-1944 г. и организира болшинството от борбите у нас през тези години. Някои от борците от клуба са сред най-важните имена, които поставят основите на българската аматьорска борба след 1944 г.

От 1963 г. насам у нас се провежда ежегоден международен турнир по аматьорска борба в свободен стил, който кръстен на Дан Колов. Това е най-престижният български турнир по свободна борба. Само шепа хора са професионалните борци от времето на Дан, на които са кръстени турнири по борба, съществуващи в наши дни.

За живота и кариерата на Дан Колов са писани няколко книги, има игрален филм за житейския му път, в родното му село е издигната негова статуя и дори съществува къща-музей, посветена изцяло на Дан Колов. Какво значение има всичко това? Тези неща показват колко добре е запомнен Дан Колов у нас. Дори и легендарни имена от времето на Дан като например Ед „Удушвача” Люис или Джим Лондос не могат да се похвалят с подобно наследство. Отражението, което Дан Колов е оставил у нас е изключително трайно и фактът, че името му се помни до ден днешен, а имената на повечето му кеч съвременници са забравени в наши дни, говори много.

Друг интересен момент от наследството на Дан Колов, така да се каже, е бившият WWWF/WWE световен шампион в тежка категория Иван Колов (истинско име Орийл Перас, родом от Канада). Когато Орийл дебютира като в Монреал през 1968 г. местният кеч промоутър Джони Ружо вижда прилика между Орийл и Владимир Ленин и решава, че ще е добра идея Орийл вече да бъде представян като руснак, тъй като така зрителският интерес към младия кечист ще бъде по-голям. Така се ражда „Руската мечка” Иван Колов. Ружо взаимства фамилията Колов от българина Дан Колов, който се бори в Канада няколко десетилетия преди това. Нещо повече, по време на първите му кеч срещи в Монреал Иван Колов е представян като племенник на Дан Колов и се казва, че чичо му Дан му е бил кеч учителя. Естествено, Дан и Иван нямат никаква роднинска връзка, но е факт, че фамилията на българина е използвана, за да бъде създадена нова кеч звезда и в десетилетията след това Иван Колов става най-голямата и най-успешна „руска” звезда в американския кеч.

„Руската мечка” Иван Колов

сряда, 18 октомври 2017 г.

Дан Колов в световната преса

В предишни материали вече разгледахме борцовата кариера на легендарния Дан Колов. От тях би трябвало да е станало ясно, че името Дан Колов е име, за което през 20-те и 30-те години на 20-ти век се говори с голямо уважение - както в България, така и в чужбина. В настоящата статия са събрани различни матерали от старата чуждестранна преса. В онези години пресата все още е най-масовата и най-доминантна медия. Вестниците все още са основния източник на информация за хората. Поглед на пресата от времето на Дан Колов показва, че за нашенеца се е пишело почти по целия свят. За него пишат вестниците не само в страни, където се е борил, но и в страни, където никога не е стъпвал. Подбраните материали далеч не са единствените - те са просто малка част от наличния архив с чуждестранни материали за Дан. С изключение на определени политически личности, надали за някой друг българин от годините преди 1944 г. е било писано толкова много по света.

*Ако искате да видите някоя от долните статии в по-голям размер цъкнете върху съответната снимка.

„Българският Кинг Конг” Дан Колов в гръцката преса

Според наличната информация първата статия за Дан Колов (или Дан Колев както е бил известен тогава в борцовите среди) се появява през декември 1917 г. в Питсбърг, щата Пенсилвания, където Дан започва кариерата си в американския кеч. Естествено, през следващите 15 години с нарастването на репутацията му за Дан Колов се пише все повече и повече в САЩ, във всеки един от американските щати.

Първата американска статия за Дан Колов (декември 1917 г.)

Както вече се запознахме в материала за борбите му във Франция, най-големите успехи на Дан Колов са в Париж. Там той се превръща в истинска сензация и става един от най-популярните борци в света. Именно борбите му в Париж получават най-голямо отражение в чуждестранната преса. За големите му победи във френската столица се пише и в страни, които Дан никога не е посещавал.

Сръбската преса за победата на Дан Колов над Анри Деглан (ноември 1933 г.)

Турската преса за победата на Дан Колов над Динарлъ Мехмет (декември 1933 г.)

„Един приятен спектакъл”
Швейцарската преса за победата на Дан Колов над Шарл Ригуло (февруари 1934 г.)

Дан Колов става европейски шампион - от испанската, унгарската и латвийската преси (април 1936 г.)

Дан Колов става европейски шампион - от американската преса (април 1936 г.)

Гръцката преса за победата на Дан Колов над Джон Малмберг (ноември 1936 г.)

„Колов шампион. Това е справедливост!”
Дан Колов отново европейски шампион - от френската преса (ноември 1937 г.)

„Как смелият Кинг Конг стана европейски шампион”
Дан Колов отново европейски шампион - от австрийската преса (ноември 1937 г.)

Естонската преса за новата победа на Дан Колов над Шарл Ригуло  (декември 1937 г.)

Безспорно, макар и да е доста популярен във Франция, славата му там въобще не може да се мери със славата му в родната му България. В очите на тогавашния български народ Дан Колов е истински национален герой, който е успял да покори най-големите върхове в световната професионална борба. Славата и борбите му в България не остават незабелязани и в чужбина.

Английската преса съобщава за награждаването на Дан Колов с орден За гражданска заслуга" (май 1935 г.)

„Най-силният човек на света? Веднъж вдигнал кола с 4 човека в нея.”
Сингапурската преса за завръщането на Дан Колов в България (юни 1935 г.)

Сръбската и чешката преси за победата на Дан Колов над Франк Бронович в София (юни 1936 г.)

Латвийската преса със снимка от борбата между Дан Колов и Марк Пасман в София (юли 1936 г.)

Канадската преса за победата на Дан Колов над Ал Перейра в София (октомври 1937 г.)

„Българинът Дан Колов се оттегля от ринга заради хроничен бронхит. Ще организира борби в българската столица.”
Гръцката преса за оттеглянето на Дан Колов от ринга (август 1938 г.)

И като си говорим за популярността му няма как да не се споменат и случаи, в които чуждата преса използва Дан Колов за пример, за да покаже голямата популярност на кеч борбите в онези години.

„Парижаните хвалят Кинг Конг. Този борец е по-страховит от чудовището от филма.”
Холандската преса за кеча в Париж (декември 1933 г.)

„Кечът привлича невиждан зрителски интерес: например, скорошната борба на Кинг Конг Колов в Париж пред 20 хиляди зрители и на Джим Лондос в Атина преди 100 хиляди зрители.”
Холандската преса относно популярността на кеча в Европа (февруари 1934 г.)

„Най-бруталният спорт
Илюстрации на Дан Колов в бразилската преса в статия за популярността на кеча
(март 1937 г.)
 

В старата чуждестранна преса можем да намерим и интересни реклами за борби с участието на Дан Колов. Според наличната информация Дан се бори в 11 страни, на 3 континента.

„Пантерата от Утика срещу Балканският лъв
Дан Колов срещу Джо Малчевич в Торонто, Канада (януари 1933 г.)



„Колов срещу Уокър. Мачът на годината! Колов - човек с феноменална сила и безспорно най-завидният опонент на [новозеландския шампион] Уокър досега.”
Дан Колов срещу Джордж Уокър в Уелингтън, Нова Зеландия (юни 1934 г.)

„Великият Дан Колов. Кинг Конг, най-великият борец, който никога е бил виждан в Австралия, смята да сложи Лошия Бил на мястото му.”
Дан Колов срещу Бил Бет в Сидни, Австралия (септември 1934 г.)

Дан Колов в Лисабон, Португалия (агвуст 1937 г.)

Колкото човек повече се рови в старата преса, толкова повече интересни неща за живота и кариерата на Дан Колов се появяват. За финал, ето няколко случайно подбрани любопитни статии.

„Колов е бик. При него борбата е война... Експертите вярват, че той има херкулесовата сила, необходима да победи идола на гърците.
Сейнтлуиската преса сравнява Дан Колов и Джим Лондос (февруари 1923 г.)

Ще победя тази голяма крава за 10 минути”, възклицава Дан Колов след като за кратко гледа тренировката на Иван Поддубни
Вестник
Лос Анджелис Таймс” относно конфронтация между Дан Колов и легендарния Иван Поддубни преди борбата им в Лос Анджелис (май 1926 г.)


Люис отбягва Дан Колов. От петимата номинирани борци за опоненти на Ед Люис опонентът му със сигурност няма да бъде Дан Колов. Люис е наясно с превъзходството на българина и го доказа преди няколко месеца в Чикаго. Тогава Колов срещна Люис и още няколко борци в един хотел. Типично в негов стил, Люис се хвалеше колко е добър и това ядоса Колов. Колов го предизвика да се бият, за да му покаже, че не се страхува от него, а Люис вместо това му предложи да отидат да пият заедно.”
Монреалската преса относно евентуална борба между Дан Колов и легендарния Ед
„Удушвача” Люис (юли 1932 г.)

Дан Колов кандидат диктатор! След 20-годишно отсъствие борецът Дан Колов се завърнал в родната си България. Той отседнал в хотел, който се намирал точно срещу царския дворец в София. Когато почитателите на Колов разбрали къде е отседнал всяка сутрин и вечер те се събирали пред хотела му и викали за него. Един ден пред хотела имало толкова много народ, че Н. В. Цар Борис III излезнал на балкона на двореца, за да види как охраната му разпръсква хората. Голямата тълпа пред хотела накарала Царя да си помисли, че някой му готви преврат.
Френската преса относно славата на Дан Колов в България (юни 1935 г.)

Дан Колов и Хари Стоев са в Плимът... Колов е натрупал състояние от борбите му, което възлиза на 50 хиляди паунда.(което, грубо сметнато, е над 3 милиона паунда в днешни пари)
Английската преса относно богатството на Дан Колов (януари 1936 г.)


Такива и още много подобни интересни статии за Дан Колов могат да бъдат намерени в старата чуждестранна преса. Уви, няма как да знаем със сигурност кое е истина и кое не е. Така или иначе няма съмнение, че името Дан Колов в онези години е име, което се ползва с голям авторитет и име, което слави България по целия свят.

неделя, 24 септември 2017 г.

Борбите на Дан Колов - любопитна статистика и факти

В настоящия материал ще направим обзор на кеч кариерата на легендарния български професионален борец Дан Колов. Предварително трябва да се направи забележката, че този обзор го правя на базата на потвърдените му срещи, т.е. борби на Дан Колов, за които съм успял да намеря статии от старата преса (чуждестранна и българска). Със сигурност е имал още борби, които не са известни за мен, но докато не видя нещо, което да ги потвърди просто няма как да ги добавя към долната статистика.

Дан Колов

У нас, когато се пише за Дан Колов, често се споменават внушителни цифри относно това колко борби и колко победи е имал. Двете най-популярни версии са 2000 борби (и само няколко загуби) и над 1,500 борби (от които само 72 загуби). Коя е точната версия, обаче? Нито едната, нито другата - това е сигурно. Въпросът за броя на борбите на Дан Колов е сложен въпрос, на който дори и самият Дан надали би могъл да ни отговори със стопроцентова сигурност. Все пак кариерата му ринга продължава цели две десетилетия и просто няма как един борец да знае точния брой (така де, освен ако не си води подробни записки, което Дан не е правил). И при все това, един преглед на старата преса хвърля малко светлина по темата за борбите му.

Първият коментар за броя на борбите на Дан Колов намираме в монреалската преса от май 1932 г., където се казва, че до този момент той е имал около 500 борби в Америка. Само две години по-късно, обаче, през май 1934 г. новозеландката преса твърди, че бройката е около 1000. Щом журналистите не могат да ни дадат точен отговор нека тогава да видим какво казва самият Дан Колов. Когато Дан се завръща в България през април 1935 г. още на същия ден редица български вестници го интервюират. Няколко от големите вестници взимат индивидуални интервюта, но преди това Дан отговаря на въпроси от няколко вестника едновременно. И именно по време на това първоначално интервю той е попитан за борбите му до този момент. Както ще видите малко по-долу, въпреки че дава интервюто за няколко вестника едновременно в крайна сметка в родната преса се появяват различни цитати. Явно е, че нашите журналисти цитират Дан така, както са запомнили изказванията му, а не едно към едно както ги е казал. И в този ред на мисли, по въпроса за борбите на Дан Колов в родната преса в деня след завръщането му у нас се появяват следните цифри: 710, повече от 600, 710, над 2000 и 710. Малко след това в едно друго интервю с Дан се споменава, че борбите му са били над 2000, но той нарочно казвал 600-700, за да не изглежда, че преувеличава. Конкретно това интервю (последният откъс на долната снимка) аз лично го считам за измислица на журналиста (и вече съм го коментирал тук). Уви, именно то най-често се цитира от родните автори в годините след това, когато се пишат материали за Дан Колов.

Различните твърдения за борбите на Дан Колов (в осем различни вестника)

Няма как да знаем със сигурност какво точно е казал Дан пред родните журналисти, но аз лично приемам 710 за цифрата спомената от него. Не заради друго, а просто защото три различни вестника я цитират в един и същи ден, така че звучи логично наистина да е казал тази цифра. Нещото, което почти всички вестници споменават е твърдението на Дан, че досега е бил побеждаван само веднъж (от Анри Деглан през февруари 1934 г.). Това изказване е доста типично за борците от онези години. Естествено, Дан е имал и други загуби освен тази, но тъй като това е единствената му загуба, за която е писано в българската преса (преди есента на 1933 г. в България не се пише за Дан Колов) той няма как да я отрече. В типичния стил на тогавашните професионални борци Дан умело си пази имиджа на борец от световна класа и не споменава неща, които ще накърнят репутацията му, в което разбира се няма нищо лошо. Така или иначе, никой в България не е бил запознат с борбите му в САЩ, така че каквото и да каже Дан не е имало кой да го обори и да твърди иначе. А всъщност, след като не е била само една загуба, колко са били загубите му? На първо място мога да кажа, че със сигурност не са били само 72. Тази цифра, която се появява в различни статии за Дан Колов, е на базата на най-широкоразпространените резултати от кариерата му - резултати, публикувани в различни европейски и американски сайтове за кеч. Информацията във въпросните сайтове е просто фрагмент от кариерата на Дан Колов.

Но стига толкова пояснителни приказки. Време е да хвърлим поглед към кариерата на Дан Колов и реалните факти за нея. Отново искам да отбележа, че долната информация е изградена на базата на потвърдените му срещи. Информацията не е пълна и няма как да бъде пълна. И все пак, ако приемем за вярно твърдението на Дан в родната преса за 710 борби и към тях добавим известните му борби след април 1935 г. в крайна сметка излиза, че долното обобщение на кариерата му е изградено на около 70% от всичките му борби.

Истинско име: Дончо Колев Тревненски
Роден: 26-ти декември 1892 г. (в село Сенник)
Починал: 27-ми март 1940 г. (в село Сенник)
Кеч кариера: от 10-ти декември 1917 г. до 10-ти януари 1938 г. (първата му потвърдена борба в Хоумстед, щата Пенсилвания, до последната му потвърдена борба в Париж, Франция)
Кеч псевдоними: Дан Колов, Дан Петров, Дан Колев, Дан Ков, Данте Петров, Данте Колов, Дейв Шанън, Дан Колмън, Дейв Петров и Фред Готч
Официални прякори: „Балканският лъв” и „Кинг Конг”
Ръст: 1.70-1.72 метра
Тегло: Варира от 90 кг в началото на кариерата му до 105 кг през 30-те

Потвърдени борби на Дан Колов: 508 мача
Потвърдени победи на Дан Колов: 226 победи
Потвърдени загуби на Дан Колов: 159 загуби
Потвърдени равенства на Дан Колов: 92 равенства
Борби с неизвестен (към момента) резултат: 31 мача
Главни мачове с участието на Дан Колов: 255 мача (от общо 488 мача, за които е известно дали са били главната атракция в съответното кеч шоу или не)

Поне така изглеждат нещата според наличната информация. Тук е хубаво да се отбележи, че връхната точка от кеч кариерата му са последните 4 години и половина от нея, когато Дан се бори основно в Европа. Ако разглеждаме само този период от кариерата му (т.е. годините, когато името Дан Колов е известно в България) то нещата изглеждат така: 59 победи, 4 загуби и 3 равенства. 58 от тези общо 66 борби са главни борби в програмата за вечерта. В България, например, е Дан е непобеден. Във Франция пък има 28 победи, 4 загуби и 3 равенства, т.е. там е борецът с най-добра „голова разлика” след френската кеч суперзвезда Анри Деглан. Казано накратко, европейският период от кариерата на Дан Колов е безспорно най-успешният му период и през тези години Дан е една от най-големите кеч звезди в света.

Страни, където се бори Дан Колов:
САЩ - 391 потвърдени борби
Канада - 50 потвърдени борби
Франция - 35 потвърдени борби
България - 14 потвърдени борби
Нова Зеландия - 9 потвърдени борби
Белгия - 3 потвърдени борби
Австралия - 2 потвърдени борби
Швейцария - 1 потвърдена борба
Испания - 1 потвърдена борба
Португалия - 1 потвърдена борба
Мексико - 1 потвърдена борба

Американски щати, в които се бори Дан Колов: 35 щата

Американските щати, в които се бори Дан Колов

Градове, където Дан Колов има най-много борби:
Бостън, щата Масачузетс - 32 потвърдени борби
Ню Йорк Сити, щата Ню Йорк - 27 потвърдени борби
Монреал, Канада - 25 потвърдени борби
Париж, Франция - 24 потвърдени борби
Сан Франциско, щата Калифорния - 22 потвърдени борби
Сейнт Луис, щата Мисури - 16 потвърдени борби
Сиатъл, щата Вашингтон - 16 потвърдени борби
Литъл Рок, щата Арканзас - 13 потвърдени борби
Оукланд, щата Калифорния - 13 потвърдени борби
Устър, щата Масачузетс - 12 потвърдени борби
Лос Анджелис, щата Калифорния - 11 потвърдени борби
Торонто, Канада - 11 потвърдени борби

Български градове, където се бори Дан Колов:
София - 7 борби
Пловдив - 2 борби
Стара Загора - 2 борби
Варна - 1 борба
Плевен - 1 борба
Русе - 1 борба

Известни зали и стадиони, където се бори Дан Колов:
Медисън Скуеър Гардън III (в Ню Йорк Сити, щата Ню Йорк)
Бостън Гардън (в Бостън, щата Масачузетс)
Мейпъл Лийф Гардънс (в Торонто, Канада) 
Ригли Фийлд (в Лос Анджелис, щата Калифорния)
Гранд Олимпик Аудиториум (в Лос Анджелис, щата Калифорния)
Дриймленд Аудиториум (в Сан Франциско, щата Калифорния)
Сейнтлуиския Колизеум (в Сейнт Луис, щата Мисури)
Чикагския Колизеум (в Чикаго, щата Илинойс)
Маунт Роял Арена (в Монреал, Канада)
Пале де спор (в Париж, Франция)
стадион Ръшкътърс Бей (в Сидни, Австралия)
Кампо Пекеньо (в Лисабон, Португалия)
игрище Юнак (в София, България)
игрище АС-23 (в София, България)
игрище Христо Ботев (в Пловдив, България)
и други

Най-редовните опоненти на Дан Колов:
Джим Лондос - 17 потвърдени борби
Гус Соненберг - 14 потвърдени борби
Анри Деглан - 12 потвърдени борби
Джо Стекър - 11
потвърдени борби
Владек Збизко - 10
потвърдени борби
Ед
„Удушвача” Люис - 9 потвърдени борби
Франк Джъдсън - 9 потвърдени борби
Ейб Каплан - 9 потвърдени борби
Ед Дон Джордж - 8 потвърдени борби
Ренато Гардини - 7 потвърдени борби
Станли Пинто - 7 потвърдени борби
Джим Браунинг - 6
потвърдени борби
Марин Плестина - 6 потвърдени борби 
Джак Тейлър - 6 потвърдени борби
Алан Юстъс
- 6 потвърдени борби
Станли Стейсиак
- 6 потвърдени борби
Джордж Маклауд
- 6 потвърдени борби

Най-честите опоненти на Дан Колов

Тук е добре да се обърне внимание, че първите шест имена от най-редовните му опоненти са световни шампиони и като цяло шест от най-големите кеч звезди от онези години. Дан Колов се бори със всякакви борци, известни и неизвестни, но фактът, че именно тези шестимата са най-редовните му опоненти говори много за Дан Колов и репутацията му в кеч средите.

Световни кеч шампиони, побеждавани от Дан Колов: Ед Люис, Анри Деглан, Джим Браунинг, Дийн Детън, Ад Сантел, Джак Шери, Феликс Мике, Лен Хол, Тед Кокс и Чарли Олсън.

Други популярни кеч имена, побеждавани от Дан Колов: Руди Дусек, Джо Малчевич, Шарл Ригуло, Бил Деметрал, Ник Лъц, Джак Тейлър, Кола Квариани, Станли Стейсиак, Реджиналд Сики, Ал Перейра, Джо Ковърли, Карл Сарполис, Алан Юстъс, Дик Дейвискорт, Джон Фрибърг, Майло Щайнборн, Джордж Уокър, Франк Джъдсън, Джак Гансън, Том Драак, Дик Рейнс и други.

Любопитно е да се спомене и че освен с чужди борци Дан Колов няколко пъти се бори и с български борци. Дан печели всичките си срещи с тях. Най-редовният му български опонент е Борис Димитров, с който се борят 3 пъти в Америка. Освен срещу него Дан се изправя и срещу Никола Велков, Петър Ферещанов и Тодор Банков. И с тримата се бори само по един път. С Банков има и втора насрочена среща във Франция, но в последния момент Банков е заменен от друг борец.

От ляво надясно: Борис Димитров, Никола Велков, Петър Ферещанов, Тодор Банков

Спечелени кеч титли от Дан Колов
Европейската титла в тежка категория (френска версия) - 2 пъти

Други кеч титли, за които се бори Дан Колов:
Канадската титла в тежка категория
Световната титла в тежка категория
Световната титла в тежка категория (бостънска версия)
Световната титла в тежка категория (нюйоркска версия)

Любими хватки на Дан Колов, с които най-често печели срещите си: Хедлок, ристлок, армлок и различни вариации на ножици са някои от най-честите му хватки, но като цяло хватката, която използва най-редовно, за да печели борбите си е т. нар. бодислем или иначе казано тръшване. Огромната му физическа сила му позволява да тръшва всякакви опоненти и именно с тази хватка (в различни нейни вариации) печели най-много от борбите си. Поне според наличната информация.

Тръшването: любимата хватка на Дан Колов (в различни вариации)

Най-дългите борби на Дан Колов:
1. загуба от Руди Дусек на 1-ви декември 1926 г. в Литър Рок, щата Арканзас, след 3 часа и 3 минути борба
2. равенство с Джак Шери през януари 1920 г. в Рино, щата Невада, след 3 часа борба
3. равенство с Джак Тейлър на 3-ти ноември 1924 г. в Спокейн, щата Вашингтон, след 2 часа и 3 минути борба

Най-кратките борби на Дан Колов:
1. победа над Ник Готч на 15-ти ноември 1928 г. в Бостън, щата Масачузетс, след минута и 40 секунди борба
2. загуба от Джордж Хаген на 11-ти юли 1928 г. в Коуни Айлънд, щата Ню Йорк, след 3 минути борба
3. победа над Джо Рогаки на 29-ти март 1926 г. в Литъл Рок, щата Арканзас, след 3 минути и 3 секунди борба

Средна продължителност на борбите на Дан Колов: около 27 минути (на базата на 359 негови борби, където се споменава продължителността на срещата)

Най-големи публики, пред които се бори Дан Колов:
1. срещу Петър Ферещанов на 8-ми септември 1935 г. в София, България, на игрище Юнак (около 30 хиляди зрители - главен мач) 
2. срещу Реджиналд Сики на 25-ти август 1935 г. в София, България, на игрище Юнак (между 25 и 30 хиляди зрители - главен мач)
3. срещу Ал Перейра на 19-ти септември 1937 г. в София, България, на игрище Юнак (между 25 и 30 хиляди зрители - главен мач)
4. срещу Тайни Роубък на 13-ти януари 1933 г. в Бостън, щата Масачузетс, в Бостън Гардън (около 22 хиляди зрители - главният мач е между Анри Деглан и Гус Соненберг)
5. срещу Джордж Уокър на 4-ти януари 1929 г. в Бостън, щата Масачузетс, в Бостън Гардън (около 20 хиляди зрители - главният мач е между Ед Люис и Гус Соненберг)
6. срещу Чарли Сантен на 20-ти юни 1935 г. в София, България, на игрище Юнак (около 20 хиляди зрители - главен мач)
7. срещу Реджиналд Сики на 7-ми юли 1935 г. в София, България, на игрище АС-23 (около 20 хиляди зрители - главен мач)
8. срещу Франк Бронович на 7-ми юни 1936 г. в София, България, на игрище Юнак (около 20 хиляди зрители)
9. срещу Шарл Ригуло на 22-ри януари 1934 г. в Париж, Франция, в Пале де Спор (около 18 хиляди зрители - главен мач)
10. срещу Шарл Ригуло на 13-ти декември 1937 г. в Париж, Франция, в Пале де Спор (около 17 хиляди зрители - главен мач)

И за финал, след като вече обобщихме кариерата на Дан Колов, искам да обърна внимание на един ключов момент. Не е толкова важно точно колко победи и колко загуби е имал. Не това е от значение в Данколовия кеч, а и в професионалния кеч по принцип. Особено като се има предвид как са били правени нещата през онези години що се отнася до предварителните уговорки. Само шепа загуби или 159 загуби, изцяло истински борби или борби с предварително решен завършек... всичко това няма значение. Това не са нещата, които правят Дан Колов легендарно име. Това, което го прави велика личност е огромната му слава и репутация. Борецът Дан Колов не трябва да бъде запомнян с това колко мачове е печелил или губил, а с това, че слави името на България по целия свят в години, когато почти никой друг не ни слави. Нещо повече, когато се завръща у нас през 1935 г. Дан е посрещнат като истински национален герой и в очите на тогавашния български народ той е спортна мегазвезда, каквато България никога не е виждала до този момент. Именно там се крие величието на Дан Колов. Не в победи или в загуби, а в спортна слава с каквато само малцина други българи в историята на нашата страна могат да се похвалят.

неделя, 27 август 2017 г.

Дан Колов и мистерията на европейската кеч титла/диамантения пояс

В настоящата статия ще разгледаме един интересен момент, свързан с легендарния Дан Колов, или по-точно ще се опитаме да дадем обяснение на една мистерия относно неговата кариера. Както вече се запознахме в материала за борбите му във Франция, Дан Колов е двукратен европейски шампион по кеч в тежка категория (френска версия). Ако прочетете повечето български материали за Дан там ще срещнете и информацията, че е и носител на диамантения пояс. Обаче, някога виждали ли сте снимка на Дан Колов с европейската титла или диамантения пояс? Не, и аз също не съм виждал. Настоящата статия ще се опита да хвърли малко повече светлина относна тази мистериозна титла.

Дан Колов

В периода октомври 1935-януари 1936 г. френската кеч федерация организира турнир за коронясването на европейски шампион по кеч в тежка категория. Във финалната среща французинът Анри Деглан побеждава грузинеца Кола Квариани и така става първия европейския кеч шампион. По време на почти целия турнир Дан Колов е в Америка, така че не може да вземе участие в него. Скоро след завръщането му в Париж Дан получава възможност да се бори за титлата и през април 1936 г. Дан побеждава Деглан. Така Дан Колов става вторият европейски кеч шампион. През март 1937 г. Дан е победен от американеца от португалски произход Ал Перейра, но през ноември 1937 г. българинът си връща титлата и в крайна сметка така и не я губи, тъй като няколко месеца по-късно Дан се оттегля от ринга. През 40-те години титлата отново се завръща и вече за нея се борят други борци. Накратко, това е историята на европейската кеч титла (френска версия).

Анри Деглан

Тук е добър момент да се отбележи, че по принцип шампионските пояси/колани не са чак толкова популярни в Европа по това време. До този момент в Европа гръко-римската професионална борба е най-популярният тип професионална борба. При този тип борби срещите обикновено са част от турнир и накрая на турнира победителят получава купа, медал или някакъв друг трофей. В европейската професионална борба до този момент няма почти никакви шампионски пояси/колани. Поясите са популярни предимно в САЩ, но дори и там шампионите носят шампионските си пояси само в редки случаи. Казано иначе, не е като в наши дни, когато шампионите постоянно могат да видят видяни с тяхните шампионски колани. В този ред на мисли, не е изненадващо, че не може да бъде намерена снимка нито на Деглан, нито на Колов с европейската кеч титла. Дори и в мачовете, където двамата се борят за титлата дори и там шампионът не носи никакъв шампионски колан. И така изниква следният въпрос: въобще имало ли е европейски кеч колан/пояс или шампионът просто е носил призванието европейски шампион без да има колан/пояс? Не мога да го потвърдя със 100%-ва сигурност, но уверено мога да кажа, че отговорът на този въпрос според мен е да - имало е шампионски пояс. Защо съм на това мнение? Заради Ал Перейра. Същестува фотосесия с Перейра от 1937 г. , където той носи шампионски пояс. Наличната информация за кариерата на Перейра сочи, че той е печелил една и единствена кеч титла - европейската кеч титла в тежка категория (френска версия). Съответно, логичното заключение е, че шампионският пояс, с който е сниман Перейра е именно европейска кеч титла.

Ал Перейра

И тук нещата стават интересни. Поясът, носен от Перейра, може да бъде видян и около кръста на друг борец - борец, който никога не е бил европейски шампион (френска версия), но въпреки това няколко години носи пояса. Кой е този борец? „Абисинската пантера” Реджиналд Сики. През първата половина на 30-те години на 20-ти век Сики обикаля редица страни и навсякъде носи със себе си въпросния шампионски пояс. Сики се бори в Америка, Канада, Германия, Полша, Унгария, Франция, Египет, Гърция, Франция и др. Коланът е със Сики дори и за първата му борба с Дан Колов в София. В някои от въпросните страни Сики се саморекламира като европейски шампион и твърди, че това му е шампионския пояс.

Реджиналд Сики

Нещата стават още по-заплетени, ако се вгледаме в самия пояс. Трудно е да се прочете от снимката, но с малко напън на пояса може да се различи следният текст: „шампион на шампионите, свободна борба, 1929 г., Мадрид”. В годините, когато Сики обикаля света с въпросния шампионски пояс той твърди, че го е спечелил в турнир в Мадрид през 1929 или 1930 г. и наистина на пояса пише същото нещо. Обаче, макар и наистина да има големи турнири в Мадрид през 1929 г. и 1930 г. всъщност Сики участва само във втория турнир и при това не го печели.

Шампионският пояс, носен от Перейра и Сики

Тогава как така поясът е в притежание на Сики? Тук единствено можем да спекулираме, но логичното заключение е, че Сики е закупил пояса от притежателя му с цел да го използва за самореклама по време на борбите му по света. И следващото логично заключение е, че след дебюта му във Франция (февруари 1935 г.), или по-точно след борбата му с в Колов в София (юли 1935 г.), Сики продава пояса на френската кеч федерация, които започват да го използват като пояс за европейския кеч шампион. Разбира се, всичко това е спекулация от моя страна, но просто не виждам друго логично обяснение защо Сики и Перейра носят един и същи шампионски пояс.

Какво общо има т. нар. диамантен пояс с всичко това? Най-вероятно става дума за грешка на старата българска преса - грешка, която впоследствие е била запомнена като факт и затова днес е част от редовните твърдения, които се пишат за Дан Колов у нас. Още през 1936/1937 г. в различни български вестници се пишат две различни неща относно европейската кеч титла. В едни вестници я наричат „златния пояс”, а в други „диамантения пояс”. Реално, има се предвид шампионският пояс, за който се говорихме малко по-горе, но конкретно два вестника грешно го наричат диамантения пояс. Диамантеният пояс е нещо напълно различно.

Заглавия от родната преса относно европейската титла/златния пояс/диамантения пояс
(заглавията са от три различни вестника)

През 1921 г. Ед „Удушвача” Люис побеждава Джо Стекър за световната титла по кеч в тежка категория, но Стекър отказва да предаде шампионския пояс и затова е направен нов колан специално за Люис. Твърди се, че поясът е на стойност 10 хиляди долара (което е около 130 хиляди долара в днешни пари), покрит е със злато и на него има 39 диаманта. Именно това е т.нар. диамантен пояс и освен това е известен и като поясът на Ед Люис. Впоследствие диамантеният пояс се носи от редица други световни кеч шампиони (Станислав Збизко, Уейн Мън, Гус Соненберг, Ед Дон Джордж, Анри Деглан и др.). Може би именно затова българската преса се бърка и си мисли, че европейският пояс на Деглан е и диамантения пояс, а всъщност става дума за два напълно различни шампионски пояса. Казано накратко: Дан Колов няма нищо общо с диамантения пояс и никога не го е носил. По времето, когато се твърди, че Колов е бил носител на този пояс поясът се намира в САЩ.

Диамантеният пояс (първо носен от Ед Люис, а 10 години по-късно и от Анри Деглан)

Разбира се, всичко това не е някакъв кой знае колко важен момент от кеч кариерата на Дан Колов, но все пак е интересно да се отбележат тези неща. Няколко човека са ме питали за снимки на Колов с европейската титла и/или диамантения пояс или поне снимки на въпросните титли. Надявам се, че горните размишления в известна степен хвърлят светлина по този въпрос.