сряда, 30 ноември 2016 г.

Дан Карл - един от първите българи в американския кеч

Следващият българин, който ще разгледаме е борец на име Дан Карл. Карл е личност, за която уви няма много информация, но все пак има достатъчно сведения за неговата кеч кариера, на базата на които може да се изгради някаква представа за нея. Дан Карл е един от първите българи в американския кеч и за него са известни следните неща.

По време на цялата му кеч кариера в САЩ винаги се споменава, че Дан Карл е от България. В началото на кариерата му той самият се саморекламира като шампион на България и Англия, но винаги се казва, че е българин. Не е известно какво е българското му име, но една проверка в американските генеалогични архиви показва, че Дан Карл наистина е роден в България през далечната 1885 г. Много български емигранти в САЩ през онези години си променят имената на по-американски звучащи имена и Карл е един от въпросните българи.

Българският борец Дан Карл

Дан Карл се бори в периода 1914-1925. Поне за тези години съществуват резултати с негово участие, но е възможно кеч кариерата му да е започнала няколко години преди това. Освен като борец работи и като миньор.

През годините теглото му варира между 66 и 69 килограма, което го прави борец от полусредната категория в онези години. Всъщност, понякога се води и от леката категория, но обикновено от полусредната. Ръстът му е около 1.67 м.

Според наличните резултати Карл се бори в северозападната част на САЩ и по-точно в щатите Орегон, Вашингтон и Монтана.

Част от кариерата му протича по следния начин: Карл пристига в града, отправя предизвикателство към местните борци, задържа се в града няколко месеца, участва в няколко кеч срещи и после заминава за следващия град, където процедурата се повтаря.

Дан Карл (вдясно) се здрависва с бъдещ негов опонент (1915 г.)

Карл се бори както с борци от неговата категория, така и с по-тежки борци в хендикап мачове. Хендикап кеч мачовете в онези години са мачове, в които единият от борците (обикновено по-тежкият от двамата) се съгласява да победи другия борец определен брой пъти в рамките на определено време и ако не успее да го направи това се счита за загуба за него.

През годините Карл винаги споменава един мач като най-важният мач в кариерата му. Българинът твърди, че през 1912 г. в град Милуоки, щата Уисконсин, се е борил срещу бившия американски кеч шампион в тежка категория Фред Бийл. Бийл е едно от главните американски кеч имена през онези години главно поради факта, че е един от малцината борци, които могат да се похвалят с победа над американската кеч мегезвезда Франк Готч. Твърдението на Карл е, че срещата му с Бийл е била хендикап среща, в която по-тежкият Бийл е трябвало да го победи три пъти в рамките на един час, но дори и след 65 минути борба Бийл не е успял да запише дори и един туш. За съжаление, обаче, на този етап това твърдение на Карл не може да бъде потвърдено. На теория е възможно, особено като се има предвид, че към 1912 г. Бийл вече е към края на кариерата му, но уви докато не се появи поне една статия от тогавашната преса с репортаж от въпросната среща твърдението си остава просто едно недоказано твърдение.

Фред Бийл

През лятото на 1915 г. Карл се установява в град Анаконда, щата Монтана, и се задържа тук няколко години. Именно тук са повечето от най-интересните му кеч срещи.

На 24-ти май 1916 г. в Анаконда Карл се бори с борец на име Пийт Лазетич и мачът завършва без победител. Продължителността на срещата им? Цели 180 минути! Според наличната информация, това е втората най-дълга борцова среща с участието на българин в историята ни в професионалната борба (Дан Колов държи рекорда за най-дълга среща - 183 минути).

В Анаконда Карл трупа доста победи, има няколко равенства и поне според наличната информация българинът няма загуби в града. И тогава, на 13-ти октомври 1916 г., Карл участва в най-важния му мач до този момент - изправя се срещу настоящия шампион Уолтър Милър в мач за световната титла по кеч в полусредна категория. В местната преса се споменава, че в града има група сънародници на Карл и те смятат да го подкрепят на срещата. Мачът е до спечелване на два от насрочените три манша. За съжаление, обаче, българинът е победен и то победен за рекордно време. Милър печели първия манш само за 29 секунди и записва туш във втория манш за минута и 25 секунди.

Уолтър Милър (вляво), реклама за срещата им (по средата) и Дан Карл (вдясно)

В общи линии това са най-основните неща относно кеч кариерата на Дан Карл. Със сигурност има още какво да се каже за него, но уви информацията е ограничена и надали някога ще бъде пълна.

сряда, 23 ноември 2016 г.

Препоръчителни четива: българите в професионалната борба

За момент ще се отклоним от разглеждането на историята на българските професионални борци и ще хвърлим кратък поглед към няколко материала от други автори, които заслужават внимание. По принцип личното ми мнение за българските материали за професионални борци не е високо. Често статиите/книгите/видео клиповете за български професионални борци са слабо проучени и са просто преразказ на предишни материали за тези борци, а въпросните предишни материали сами по себе си имат доста грешки. Това е особено вярно за материалите относно Дан Колов и Никола Петров. Като цяло българските материали често са пълни с неточности, информация от втора или трета ръка и непроверени твърдения. Именно поради това избягвам да насочвам внимание към тях. Обаче, понякога има и добри попадания и в настоящия материал искам да им обърна малко внимание на няколко от тях.

На първо място искам да обърна внимание на три статии за трима български професионални борци. Общото и при четирите са вложените усилия в писането им. Информацията не е просто взета наготово, перифразирана и представена като нов материал. Очевидно е, че авторите им са вложили труд да съберат необходимата информация и снимков материал. Въпросните борци са били проучени в известна степен и в материалите дори са включени спомени от тяхни съвременници. Крайният резултат са три добри статии за български личности, за които никой не е писал статии от доста години насам.

В хронологичен ред, според реда им на публикуване (цъкнете върху съответната снимка, за да видите материала):

Тодор Найденов - видинският ученик на Дан Колов

Никола Илчев - (не)забравения кечист, борец и боксьор

Николай Цигулинов – забравеният Херкулес от Присово


След горните три статии искам да насоча вниманието ви и към една книга. Писани са книги за трима български професионални борци - Дан Колов, Никола Петров и Хари Стоев. За съжаление, макар и интересни четене, почти всички от тях страдат от вече познатите проблеми - неточности, непроверена информация, митологизиране и т.н. Естествено, някои книги са по-точни от други, но сред българските книги има една, която изпъква измежду останалите.

Става въпрос за книгата „Дан Колов на арената” от Димо Тодоров. Безспорно най-добре проучената книга за български професионален борец. Отлична колекция от факти, спомени, статии и снимки. В книгата на места има грешки и (по обясними причини) първите 16 години от кеч кариерата на Колов са много слабо застъпени, но пък за сметка на това последните 7 години от живота му са разгледани подробно. Ако искате да научите повече за най-силните години от кариерата на Колов - това е книгата за вас. Единствената българска книга за професионален борец, която си позволявам да препоръчам. Всъщност, ако имате време и желание бих ви препоръчал да хвърлите поглед и към другите български книги, но съветът ми е да си имате едно наум, когато ги четете. Историите в българските книги са интересни, но някои от историите не отговарят на реалността.

Дан Колов на арената” от Димо Тодоров

Препоръките ми ще спрат дотук. Има и други неща, които си струват четенето, но всичко споменато горе е с една идея над конкуренцията, така да се каже. Една от главните цели на Българската история в професионалната борба винаги е била и винаги ще бъде популяризирането на забравени личности от нашата професионална борцова история. Горните материали се вписват в идеологията на този блог и именно затова ви препоръчвам да им хвърлите един поглед.