четвъртък, 28 юли 2016 г.

Васил Колев - българският борец от Бесарабия

В настоящия материал ще разгледаме кариерата на един бесарабски българин, който се бори в Централна Европа през 30-те и 40-те години на 20-ти век. Въпросният борец се казва Васил Колев и е родом от град Кишинев, който днес е столицата на Молдова. Точната му рожденна година не е известна, но когато Колев се ражда Кишинев все още е част от Руската империя. Разбира се, след Октомврийската революция Бесарабия се присъединява към Кралство Румъния и съответно Колев става румънски поданик. Именно затова почти през цялата му борцова кариера е представян като румънец, макар че е с български корени и е роден в тогавашна Русия (днешна Молдова).

Васил Колев в началото на кариерата му

Васил Колев е професионален борец от гръко-римския стил. За самото му началото в борбата не е известно много, но се знае, че негов треньор е бил популярния руски борец Иван Заикин. Световният шампион Заикин е едно от най-големите имена в историята на руската професионална борба и последният опонент на легендарния български борец Никола Петров. Фактът, че е ученик на Заикин дава силен първоначален тласък на Колев и той бързо трупа популярност по тепихите в Централна Европа.

Иван Заикин (треньорът на Васил Колев)

За първи път името Васил Колев се среща в Будапеща през април 1930 г. По това време там е и българския борец Павел Иванов. В унгарската преса Колев е представен като руснак. Още първите статии за него говорят как е един от физически най-добре оформените борци в момента. През следващата година Колев се бори и в Латвия, обаче първият му голям пробив като борец е през 1932 г. в Полша, където по това време гръко-римските борби са доста популярни. От март до октомври 1932 г. Колев е на турне в Полша и обикаля редица полски градове (Краков, Варшава, Лодз, Бидгошч, Лвов и Познан). Понякога е представян и като българин, но основно го водят румънец. В Полша понякога се бори и под леко по-различно име - Васил Колев Димитреску. По време на полското си турне Колев се бори с известни европейски борци като световните шампиони Теодор Щекер, Пол Вестергаард-Шмидт, Александър Гаркавиенко и Карл Корнац, европейския шампион Мануел де Оливейра, българина Петър Ферещанов, латвиеца Дмитрий Мартинов и др. Освен това, през април 1932 г. във Варшава Колев участва за първи път в европейски шампионат по гръко-римска професионална борба и завърша на четвърто място, т.е. по-напред е в класирането от популярни имена като Кола Квариани, Макс Краузер, Ханс Каван, Карл Корнац и др.

Васил Колев - най-често представян като румънец, но понякога и като българин

Като цяло Васил Колев бързо става любимец на полската публика. Често се случва след борбите му да бъде силно аплодиран от зрителите. Фактът, че печели повечето от срещите си и техничнитят му и елегантен стил на борба стоят в основата на популярността му. Нещо повече, заради стройната му фигура Колев е един от най-големите любимци конкретно на женската част от публиката. След борбите му понякога негови почитателки даже идват на тепиха, за да му подарят букет или бомбониера. Макар и все още да е в началото на кариерата си като борец няма съмнение, че още през 1932 г. Колев вече е популярна борцова звезда в Централна Европа.

Васил Колев показва формата си

През онези години Германия е Меката на гръко-римската професионална борба. Там са най-големите турнири и там се борят най-големите шампиони. Според наличната информация Васил Колев се бори в Германия за първи път в края на октомври 1932. В периода 1932-1942 г. Васил Колев обикаля цяла Германия, няколко пъти. Карлсруе, Лайпциг, Мюнхен, Хамбург, Берлин, Щутгарт, Франкфурт, Магдебург, Кьолн, Хановер, Нюрнберг, Хемниц, Дрезден и т.н. Освен това има борби в Полша, Унгария и Австрия, но се бори основно в Германия. Изправя се срещу популярни имена като световните шампиони Ханс Шварц младши и Фриц Клей, гигантите Курт Цие и Лео Пинецки, американеца Реджиналд Сики (който е един от опонентите на легендарния Дан Колов в България) и много други. Сред успехите му през този период са трето място в турнир за купата на Гданск (март 1933 г.), второ място в турнир за златния пояс на Германия (Мюнхен, юни 1933 г.), трето място в шампионат на Германия  (Вроцлав, септември 1933 г.), четвърто място в световен шампионат (Варшава, юни 1935 г.), второ място в турнир в Любек (септември 1936 г.) и трето място в Гран При на Хановер, което е спечелено от българина Петър Ферещанов (юли 1938 г.).

От ляво надясно: Ханс Шварц младши, Фриц Клей, Курт Цие, Лео Пинецки и Реджиналд Сики

Любопитно е да се отбележи и че Васил Колев е един от малкото активни професионални борци в Германия през 1940-1942 г. По принцип турнирите по гръко-римска професионална винаги протичат в продължение на няколко седмици, като борците се борят ежедневно. През 1940 г., обаче, нацистите въвеждат ограничение за продължителността на турнирите и разпореждат, че те не могат да бъдат по-дълги от три дена. И така борбите в Германия продължават, въпреки новото ограничение и въпреки военните конфликти на Германия по това време, но провежданите турнири са много по-малко и активните борци са в доста намален състав. През този период Колев има редица втори, трети и четвърти места в германски турнири, но става дума за турнири с продължителност от само три дена, така че тежестта на тези негови класирания въобще не е същата като предишните му успехи, когато турнирите продължават със седмици наред.

След една обяснима пауза от читири години, Васил Колев подновява борцовата си кариера през 1946 г. И точно през тези първи години след Втората световна война Колев се радва на може би най-голямата си популярност в Германия, особено в столицата Берлин. Той вече е едно доказано име и стилът му на ринга е все така техничен, което му носи уважението на немската публика. През този втори етап от кариерата му Колев печели турнири по гръко-римска професионална борба в Дрезден (октомври 1947 г.), Цвикау (април 1948 г.) и два в Магдебург (май 1948 и февруари 1949 г.).

Трябва да се отбележи и участието му в четириседмичния турнир, който се провежда в Дрезден през април 1948 г. Главен организатор на този турнир е популярния български борец Николай Зигулинов (истинско име Никола Цигулинов, родом от с. Присово, Великотърновско). Фактът, че Зигулинов е организатор на турнир в Германия е достатъчно любопитен сам по себе си, но дори по-любопитни са участниците в турнира. Освен редица популярни европейски борци в турнира на Зигулинов участват абсолютно всички български борци, които са активни в Германия по това време - самия Зигулинов, Васил Колев, борцовия ветеран Павел Иванов, софийския полицай Иван Живков и гиганта Асен Георгиев (родом от с. Осен, Врачанско). В крайна сметка победител в турнира е Иванов. Пътищата на въпросните българи често се пресичат на немските рингове.

Рекламен афиш за борби с участието на Зигулинов, Колев, Иванов и Живков (Лайпциг, 29-ти март 1947 г.)

Борцовата кариера на Васил Колев приключва през 1950 г. Цели 20 години той се бори в Централна Европа, най-вече в Германия и Полша, и си изгражда силна репутация на един наистина способен професионален борец от гръко-римския стил. Макар обикновено да се бори от името на Румъния и макар никога да не се бори в България (говори се, че ще се бори у нас през лятото на 1935 г., но това не се случва), Васил Колев трябва да бъде споменат, когато се коментира българската история в този тип борби.

Снимки от семейния архив на сем. Колеви

Наскоро с мен се свърза роднина на Васил Колев (правнук на брат му) и ми изпрати редица снимки от личния архив на семейството. Две от тях вече ги видяхме по-горе, а сега тук ще добавя още няколко снимки на Васил.


Елегантният Васил Колев

Васил Колев, седнал най-вдясно, на турнир в Кьонигсберг (октомври-декември 1932 г.)

Васил Колев, седнал най-вляво, на турнир в Мюнхен (май-юни 1933 г.)

Васил Колев прилага хватка върху Бела Бароти (Хамбург, 1934 г.)

Васил Колев, вдясно, в схватка с друг борец

На следната снимка виждаме две от най-популярните бесарабски имена в Германия през 30-те и 40-те години на 20-ти век - борецът Васил Колев и оперната певица и актриса Мария Чеботари. Чеботари е голяма знаменитост в Германия и Австрия през онези години. Двамата с Колев са приятели.

Васил Колев и Мария Чеботари

четвъртък, 14 юли 2016 г.

Джентълменът-борец Павел Иванов

В настоящия материал ще се запознаем с един забравен български професионален борец, който прославя България в Централна Европа през 30-те и 40-те години на 20-ти век.

През първата половина на 20-те младият софиянец Павел Иванов следва медицина, когато немотията го принуждава да си прекъсне образованието и да започне да работи. Иванов още от млади години се занимава със спорт и временно членува в спортен клуб „Левски”. И когато идва момента да реши с какво ще си изкарва прехраната изборът не е труден - той избира професионалната борба. По това време в България гръко-римската професионална борба, начело с имена като Никола Петров и Александър Добрич, се радва на най-голямата си популярност досега в нашата страна и това привлича редица млади мъже към тази професия.

Павел Иванов

Павел Иванов започва кариерата си в гръко-римската професионална борба под напътствието на главния български борцов треньор по това време - ветеранът Александър Добрич. Впоследствие той получава уроци и от Петър Ферещанов (друг ученик на Добрич, който започва борцовата си кариера малко преди Иванов). С Добрич и Ферещанов младият Павел обикаля България като професионален борец и пак с тях за първи път той отива на турне и в чужбина (и по-точно в Румъния), където взима участие в турнир през пролетта на 1925 г. Със смъртта на Никола Петров и емиграцията на Александър Добрич в Близкия Изток, обаче, професионалната борба в България изпада в застой и Павел решава да си пробва късмета в чужбина.

Александър Добрич и Петър Ферещанов - учителите на Павел Иванов

Павел Иванов емигрира в чужбина в края на 20-те. Първоначално за него не се чува нищо и изведнъж през пролетта на 1930 г. младият български борец се появява на централноевропейската борцова сцена. Първоначалните му изяви са в Чехия и Унгария. Конкретно в Будапеща Павел записва една от най-големите си победи като побеждава едно от най-популярните унгарски борцови имена Йожеф Цая за рекордно време (2 секунди!), въпреки че Цая е 20 килограма по-тежък от българина. Не дълго след това Павел започва да се бори и в Австрия и Германия, където впоследствие ще прекара по-голямата част от кариерата си. Още от самото начало в Германия Павел оставя отлично впечатление у спортната публика там. Бързо става известен като „джентълмен-борец” (заради елегантния му стил на борба) и се превръща в любимец на женската публика (заради стройното му тяло). В този начален период от кариерата му в чужбина често по време на борбите му първите редове в залата са пълни с негови почитателки, които бурно подкрепят българина.

Йозеф Цая и загубата му от Павел Иванов в Будапеща

Не минава много време и някои от борбите му започват да бъдат отразявани и в българската преса, която по това време тепърва започва да проявява по-значителен интерес към професионалната борба. Уви, обаче, с увеличаването на славата на имена като Дан Колов, Петър Ферещанов и Хари Стоев, Павел Иванов бързо е забравен от нашата преса, но все пак няма как да не се спомене, че именно той и въпросните трима борци стоят в основата на първоначалния интерес към професионалната борба в България през средата на 30-те. Преди тях четиримата българската преса почти никога не отразява срещите на български професионални борци в чужбина и именно успехите на въпросните българи в Европа (разбира се, най-вече Колов и Ферещанов) са причината защо българската публика започва да проявява голям интерес към професионална борба в средата на 30-те.

Българската преса през 30-те относно Павел Иванов

За съжаление, като изключим началото на кариерата му, Павел Иванов повече никога не се бори в България. През 1934 г. той за кратко си идва в София, но уви не се бори. Цялата му борцова кариера от 30-те натам протича в Централна Европа и най-вече в Германия. Павел се бори в Европа цели две десетилетия (от началото на 30-те до началото на 50-те) и през този период той има борби в Чехия, Унгария, Германия, Австрия, Швейцария, Полша и Русия. Информацията за кариерата му не е пълна, но поне според наличната информация Павел няма спечелени турнири, но често се представя достойно в многобройните турнири, в които взима участие и записва редица 2-ри, 3-ти и 4-ти места. Освен това, според наличната информация само през 30-те Павел Иванов се бори в четири световни и два европейски шампионата по гръко-римска професионална борба. Това само по себе си ясно показва, че не е случаен борец и е сериозен претендент в неговата категория. Що се отнася до популярност, макар и да е известно име, по това време има и по-популярни български борци от него в Централна Европа (Петър Ферещанов, Дмитрий Мартинов и Васил Колев). В голяма степен това се дължи на факта, че Иванов по принцип е борец от средната категория. В онези години борците от тежката категория се радват на най-голяма слава и на по-леките категории не се обръща чак толкова голямо внимание.

Рекламен плакат от Лайпциг за борби с участието на Павел Иванов (борецът на снимката)
* в борбите участват още трима българи

Като цяло, поне според наличната информация, Павел Иванов няма много значими постижения, с които да може да се похвали, обаче все пак не може да се отрече, че има добра кариера в гръко-римската професионална борба. Харесван е от публиката, изправя се срещу почти всички главни борцови имена от неговата категория, дори се бори срещу световни шампиони от тежката категория, но най-вече Павел Иванов трябва да бъде запомнен като една от малцината български спортни фигури, които прославят България в Централна Европа през 30-те и 40-те. Германия е една от Меките на професионалната борба в Европа през онези години и фактът, че български борец се ползва с някакъв авторитет там е факт, достоен за уважение.