 |
| Цирковият акробат Лазар Добрич (1905 г.) |
Лазар Иванов Добрич е роден на 26-ти юни 1881 г. в софийското село Бариево (Равно Поле в наши дни). Още на млади години той и брат му Александър проявяват голям интерес към атлетиката и след като завършва образованието си във Франция младият Лазар Добрич получава възможност да стане акробат и артист в чуждестранен цирк. Годината е 1897. През следващите 15 години Лазар обикаля целия свят с различни пътуващи циркове и общо взето е един от първите българи, които успяват да се реализират в тази сфера. Акробатичните му изпълнения са нещото, което му носи най-голяма популярност, особено коронният му номер - „трапецът на смъртта”. В онези години името „Великият Иванов” (артистичния псевдоним на Лазар Добрич) става познато име на почитателите на цирка по целия свят.
 |
| Великият Иванов (Лазар Добрич) - рекламен плакат от чужбина |
Войните през второто десетилетие на 20-ти век прекъсват цирковата кариера на Лазар и той се завръща в родната му България, където постъпва в армията. След войните Лазар, брат му Александър и първият български цирков артист Петър Панайотов основават стационарен цирк в София на име „Колозеум“, а малко след това и пътуващ, който изнася представления в цялата страна. През следващите три десетилетия Лазар Добрич е сред главните фигури, стремящи се да популяризират цирковото изкуство в България. През този период Лазар е директор на няколко различни цирка и е може би най-влиятелният български учител в сферата на цирковото изкуство. През 1950 г. той получава Димитровската награда, която е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. Казано накратко, Лазар Добрич е безспорно една от най-важните фигури в историята на българския цирк.
 |
| Лазар Добрич като доброволец в българската армия (1912 г.) |
За цирковата му кариера могат да се кажат още много неща, но не това е целта на настоящия материал. Целта на материала е да разгледа връзката на Лазар Добрич с професионалната борба. Както вече стана дума, Лазар е брат на Александър Добрич, който е изключително важна фигура за развитието на професионалната борба в България и реално първата професионална борцова звезда у нас. Самият Лазар, обаче, също има принос за развитието на този тип борба у нас. Професионалните борби в гръко-римски стил са популярна актракция в цирка на братята Добрич през първата половина на 20-те. През тези години именно това е главният български цирк и със съдействието на легендарния борец Никола Петров през цирка на братята Добрич минават не малко европейски борцови имена, включително световни шампиони като руснаците Иван Заикин и Карл Корнац. Дори и след смъртта на Петров и след заминаването на Александър в чужбина Лазар продължава да слага борцови срещи в програмата на цирковете, чиито директор е той, почти чак до края на професионалната борба (кеч и гръко-римска) у нас. И в този ред на мисли, не може да се говори за професионалната борба в България без да се отдадат необходимите заслуги на Лазар Добрич, който почти три десетилетия дава възможност на редица борци (както български, така и чуждестранни) да се борят на арената в неговите циркове.
 |
| Лазар Добрич на стари години |
Връзката на Лазар Добрич с професионалната борба, обаче, не приключва дотук. В годините, когато той все още обикаля света като акробат и цирков артист, Лазар няколко пъти стъпва на цирковата арена и като борец. В онези години цирка и професионалната борба (най-вече тази в гръко-римски стил) са тясно свързани и борцови срещи са главна част от програмата на циркове в цяла Европа. Борцовите срещи на Лазар са прекалено малко, за да може той да бъде считан за професионален борец, но все пак струва си да се отбележи, че ги е имало. Съответно, няма какво толкова да се коментира за него като борец. И все пак, в сферата на любопитното, нека да видим два разказа от самият Лазар Добрич, които описват две от срещите му. Разказите са взети от мемоарните му книги.
Разказ 1: Циркът, с който пътува Лазар Добрич, се сблъсква с финансови затруднения на остров Крит и за да натрупат повече средства борби в гръко-римски стил са добавени към цирковите представления.
Решихме да дадем още представления, като ги разнообразим с борби. Аз ще се боря с някой моряк или критянин. Критяните са едри и здрави морски вълци и не се знаеше какъв може да бъде изходът от една такава борба, но нали беше въпросът на всяка цена да си набавим средства за път. Какво от това, ако ме изтъркалят. Да не съм професионален борец, та да се страхувам за титлата и авторитета си. Липсата на други развлечения с изключение на локалите, които се пълнеха предимно от моряци, твърде много ни помогна. Нашите представления се посещаваха добре. Някои посетители идваха за втори и трети път. Борбата ми с един германски моряк не даде добър резултат. Той наистина имаше красиво, почти атлетическо телосложение, но му липсваше техника. Пък и аз не бях много добре с борческата техника. Издебнах го и го повалих зле на земята. Липсата на опитност и у двама ни стана причина да му навехна ръката. Много съжалявах за причинената неприятност на добрия момък, но какво да се прави. Той беше толкова добър, че полагаше усилия да ме успокоява, вместо аз него да успокоявам. Все пак този инцидент даде повод да се заговори из града за нашите борби и интересът към представленията ни се повиши.
На другия ден при нас се яви местен рибар - истинско чудовище - много висок и според неговите твърдения тежък 125 килограма. Уплаших се, като го видях, но не се издадох пред присъствуващите. Предложих му да направим репетиция, за да стане борбата ни пред публиката по-интересна. Той се съгласи. Право да си кажа, не можах да го помръдна. Колосът си играеше с мене като котка с мишка. Въпреки всичко реших да се боря с него, макар и да се чувствувах предварително обречен. Въпросът беше да се спечелят пари за параходни билети. Вечерта залата беше препълнена. Публиката не искаше да гледа програмата. Предлагаха направо да започнем борбата. От това ние заключихме, че не можем да изнасяме повече представления само с нашата циркова програма. Капацитетът на местната публика беше изчерпан. Бях се помирил с мисълта, че критянинът ще ме победи, но целта оправдава средствата. Едничката ми грижа беше борбата да продължи повечко, за да задоволим публиката и да се постигне победа без някой сакатлък, какъвто не е изключен при този много здрав, тежък и груб партньор, непознаващ и неподчиняващ се на никакви правила. Въпреки настояванията на публиката ние изпълнихме програмата си. Дойде ред на борбата. След като ме представиха на публиката като отличен борец, победил много опасни противници, застанах срещу критянина доста уплашен. Знаех, че ако не го надвия още в самото начало с някоя хитра хватка, ще загубя борбата, а може и да пострадам. Но откъде да взема тази хитра хватка? Ако борбата продължи, този здрав и изпечен лодкар мъчно ще се умори. Макар и да съм гимнастик и редовно тренирал, не бих могъл да устоя срещу този човек, който може цяло денонощие да гребе, да се бори с морската стихия, без да се поддаде на умората. Борбата започна. Опитах се да използувам пъргавината си атакувах го от различни страни и с всички сили, но той не се даваше. Направих опит да приложа един „тур де бра”, т.е. да го хвана за ръката, да вляза под него и да го прехвърля над себе си, но критянинът се досети и просто ме захвърли настрана. От минута на минута положението ми ставаше все по-опасно. Опитах се да легна долу, та дано го излъжа някак си, но и това не помогна. Паднахме двамата на земята. С големи усилия успях да го превърна, но не можах да го задържа. Започнах да губя сили и присъствие на духа. Когато изнасяхме цирково представление в Цариград, в двореца „Илдъз кьошк” пред турския султан, той поиска да бисираме, а ние отказахме, понеже бяхме преуморени. Отказах да повторя номера си пред един султан, а сега пред този обикновен рибар и да исках, не можех да се откажа. В следния миг критянинът се превъртя над мен, сграбчи ме и лежейки отгоре ми, започна да ме души. Усещах как се задушавам и силите бързо ме напускат. С върховни усилия успях сам да легна по гръб и да туря край на тази смъртна угроза. Критянинът ме победи. Но вместо да стане и да се поклони пред акламиращите го сънародници, той здраво ме притискаше към земята и мен ми прилоша. Едва дочух гърма от ръкоплясканията и възторжените викове на зрителите. Техният ентусиазъм ме спаси. Те наскачаха на сцената, грабнаха сънародника си, като по този начин ме освободиха от него, понесоха го на ръце, а аз останах да лежа безпомощен. Никой от ликуващите не ме погледна. Един руски офицер пръв ми подаде ръка и ме изправи на крака. Изложих се здравата, но вече разполагахме със средства за пътуване.
Разказ 2: Във Франкфурт (на Майн) Лазар Добрич се изправя срещу японец в среща по жиу-житцу. В годините преди Първата световна война, подобно на срещите по гръко-римска професионална борба и често в комбинация с тях, срещи по жиу-житцу са популярна циркова атракция, но както ще видите от долния разказ понякога този тип срещи не са изцяло реални сблъсъци, а нагласени срещи с цел продажба на възможно най-много билети (което е основен принцип в професионалната борба).
Един ден пристигнаха от Лондон двама японски борци, специалисти по борбата жиу-жицу. Те бяха включени в програмата на цирка по отдавна сключен договор. Първата вечер двамата направиха няколко демонстрации и се бориха помежду си, като произведоха много добро впечатление. Хватките жиу-жицу помагат на един сравнително слаб физически човек успешно да се защити дори и от по-силен нападател. Японците са дребни хора и жиу-жицу им помага да се чувствуват, ако не друго, поне равностойни по физическа сила пред по-едрите хора от други народности. В миналото при моята съвместна работа с трупата Йокода японците често ми показваха тяхната борба жиу-жицу. От тях бях научил и усвоил доста много хватки. Поради постоянната ми работа с лостове бях придобил изключителна здравина в ръцете и затова похватите ми на жиу-жицу бяха особено ефектни. Често търкалях своите учители и ги принуждавах да тупат по земята с ръка - знак че се признават за победени.
За да се засили интересът към демонстрациите на жиу-жицу, цирковата дирекция обяви с афиши и чрез пресата, че ако има желаещи, могат да си премерят силите с японските майстори. За победителите при тези борби бяха определени премии, както следва: първа премия от 100 марки за този, който издържи една минута срещу някой от двамата японски борци, втора премия от 1000 марки на този, който издържи две минути, и трета премия от 5000 марки на този, който издържи пет минути. За подобни работи бай Ганьо е на първа линия. Изявих желание да се боря. Директорът Шуман се възпротиви от страх да не ме повредят и после да не мога да работя на „трапеца на смъртта”. Но в цирка „Шуман” пееше кокошка. Директоршата решаваше всички въпроси и тя отсече.
- Нека се бори, щом иска!
Пуснаха допълнителни реклами, че Иванов, изобретателят на „трапеца на смъртта”, ще се бори на жиу-жицу с японския борец Ямамото. Циркът и без това се пълнеше, но тази вечер беше претъпкан до краен предел. Сложиха допълнителни столове в резервата и пуснаха много правостоящи по пътеките и на галерията. По това време получавах висок хонорар и не се нуждаех от никакви допълнителни приходи, но защо се хванах на тази борба, сам не знам. Трябва да си призная, че излязох срещу противника си доста развълнуван. Още в началото японецът се завъртя около мен и в момента, когато искаше да ми приложи някаква неспасяема хватка, аз го сграбчих за кимоното и го завъртях с такава сила, че краката му се вдигнаха от земята и той се оказа във въздуха в хоризонтално положение. Изпуснах го и противникът ми изхвърча чак до бариерата. Не го оставих да се съвземе. Грабнах го изотзад и го прехвърлих зад себе си, както правехме едно време по шоплука, когато се борехме с овчарчетата. След тая чисто българска хватка японецът падна отчасти на врата си и се зашемети. Веднага го грабнах и повторно го прехвърлих. Публиката заръкопляска и завика „браво”. Но вместо да отпадне още повече, моят противник се поокопити. Той беше опитен професионалист и добър „инкасатор” (умееше да понася много). Все пак японецът изгуби охота да ме атакува направо, а дебнеше да ме порази из засада. Успях да отблъсна един такъв негов опит. Той побягна. Подгоних го и отново го хванах за кимоното, като силно го дръпнах към мен. Не подозирах, че бягството му е една хитрост. Като го дръпнах, той се престори, че не може да се съпротивлява, падна в краката ми и здраво се впи в тях. Като не знаех какво друго да предприема, натиснах му главата с една ръка, а с другата го стиснах за гърлото. Той като че ли започна да се задушава, пусна краката ми и се опита да ме хване за ръцете. Отскочих назад и преди да се изправя, се озовах зад него, сграбчих му главата и силно го потеглих, залитайки към земята. Като паднах по гръб, повдигнах единия си крак, подпрях кръста му и го прехвърлих зад себе си. Публиката се развесели. Започнаха да се смеят и да ръкопляскат. В този момент дочух цирковият режисьор Худжини да ми вика:
- Легни!… Легни!…
Съобразявайки, че тази препоръка е в интереса на цирка, аз дадох знак на японеца да стане, а сам приклекнах и ударих три пъти с длан по земята - знак, че се признавам за победен. Публиката, недоволна, започна да крещи. Директорът и директорката също бяха недоволни от зле изиграния трик. Според режисьора трябвало най-напред да позволя на японеца да ме повали и тогава да се предам. Това и да бях го разбрал, нямаше да го направя. Сигурен ли съм, че преди да дам знак за предаване, японецът няма да ми нанесе някоя телесна повреда?… От случая с трупата Йокода бях загубил доверие в японците. Дори изпитвах тайна омраза към тях. Цялото зло дойде от виковете на режисьора. Бяха изминали четири минути. Оставаше още една. Ако бяхме продължили борбата, чувствувах, че няма да се дам на японеца, а може би и щях да го победя. За удържаните четири минути не получих никаква награда. Трябвало след изтичането на първите две минути да обявя, че се задоволявам с това, за да получа 1000 марки. Продължението на борбата означавало, че се боря за пет минути издръжливост, в което не съм успял. И това беше един трик, но нищо. За пръв път не съм лъган. И без това моите редовни доходи бяха добри, така че не ми трябваха нещастните пари на японеца. Във всеки случай омразата ми към японците още повече се засили.
