вторник, 12 септември 2023 г.

Христо Димитров - българският шампион в Близкия Изток

В настоящия материал ще се запознаем, доколкото е възможно, с един непознат у нас, но известен в Близкия Изток български професионален борец от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век - Христо Димитров. Информацията за кариерата му на ринга е доста ограничена, но все пак можем да споделим някои любопитни факти, както и различни снимки.

Христо Димитров (през 30-те и през 50-те)


Христо Димитров е роден на 16-ти януари 1903 г. в село Илийно (Елезлери тогава), община Омуртаг, област Търговище. За ранните му години у нас не се знае много. До 1924 г. със сигурност е в България, защото има запазени документи, които показват, че служи в 8-ми жандармерийски конен полк. След това, най-вероятно през 1925 или 1926, заминава да работи в новосъздадената Република Турция. През годините Христо живее и работи в Турция, Сирия и Ливан. В един момент взима сирийско гражданство. Занимава се основно със строителство, но също така прави силови демонстрации в цирка и участва в професионални борби. На базата на една от снимките, която ще споделим по-надолу, изглежда, че също практикува аматьорска (олимпийска) борба докато е в Сирия, но най-голямата му слава е заради свободните (кеч) борби, които са популярни в Близкия Изток през онези години.

Христо Димитров в цял ръст


Информацията за кариерата на Христо Димитров като професионален борец, уви, е оскъдна поради това, че страните, където се бори, са трудни за проучване и нямат добре документирана история на професионалните борби. Като цяло има най-много информация за Турция. От 20-те до началото на 70-те кеч борбите там се радват на варираща популярност. Най-популярни са през втората на половина на 30-те начело с борци като Текирдаглъ Хюсеин от Кърджалийско, Динарли Мехмет от Търговище, Гостиварли Мюлаим от Македония и Кара Али Аджар от Бандърма. Знае се, че Христо Димитров се бори в Турция, обаче уви няма налични резултати от негови борби там. За сметка на това имаме няколко интересни рекламни афиша с Христо от Сирия и Ливан, от които можем да извлечем любопитна информация.

Първият афиш е за среща по правилата на гръко-римската борба и е от 7-ми август 1937 г. в Хама, Сирия. Христо Димитров е на лявата снимка. Рекламиран е като българския шампион по гръко-римска борба, 95 кг. Можем да потвърдим, че той със сигурност не е бил шампион на България по гръко-римска борба (аматьорска или професионална), защото по това време в България нямаме официални шампиони по борба. Опонентът на Христо във въпросната борба в Хама е сириец и е рекламиран като сирийския шампион по гръко-римска борба в полусредна категория през 1935, 1936 и 1937 г., 72 кг. Името му е трудно за разчитане - Абдул Хасиб и третото име не мога да го разбера добре (нещо като Мурадага е, но това не ми звучи правилно и не мога да потвърдя точно какво е името). Рекламата гласи, че това ще бъде „опасен мач, какъвто Хама никога не е виждал досега“. Всичко сочи, че въпросната борба между Христо и сириеца е на професионални основи. Афишът споменава, че освен борби в програмата също ще има бокс, силови демонстрации и фойерверки.

Хама, 7-ми август 1937 г.


Следният афиш отново е от Сирия и по-точно от град Шахба. Точната дата, обаче, не става ясна от афиша - споменава се, че датата е 4-ти април, но няма спомената година. Най-вероятно пак става дума 1937 г. или съседна нейна година. Христо е на лявата снимка. Не успявам да разчета името добре, но мисля, че не е изписан като Христо Димитров, а под друго име (нещо като Уимров Дуберг), и е рекламиран като олимпийски шампион. Другият борец на афиша е Мухамад Хаир (на дясната снимка). Рекламиран е като „Шампионът на Изтока“ и като „добре познат интернационален герой“. Не се споменава по какви правила (гръко-римски или кеч) ще са борбите този ден и не се споменава изрично, че Димитров и Хаир ще се борят един с друг - просто се казва, че ще двамата ще участват в борбите. Мъжът на третата снимка е организаторът на борбите - президента на спортен клуб „Ал-Хамдани“.

Рекламен афиш от Шахба


Следва афиш за свободни (кеч) борби в Бейрут, Ливан, които се провеждат на 6-ти февруари 1938 г. Първото и най-любопитно нещо, което трябва да се отбележи относно тези борби е, че са организирани от българина Александър Добрич. Александър Добрич е брат на популярния български цирков артист Лазар Добрич и може да бъде считан за първата звезда на българската професионална борба. В годините преди Първата световна война Добрич и шепа други мъже са пионерите на гръко-римските професионални борби у нас и от всичките български борци тогава Добрич е най-популярният у нас (забележка: легендарният български борец Никола Петров е извън България през онези години, така че той не се брои към това изказване). През 20-те Добрич емигрира в Ливан и там също влиза в ролята на пионер на професионалната борба - бори се в срещи, организира борби и дори отваря школа по борба. Както се вижда от афиша, Добрич се споменава като световен шампион. Липсва потвърждение Добрич наистина да е печелил световен шампионат по професионална борба и това не е учудващо - в професионалната борба преувеличаването и преписването на несъществуващи успехи са редовен рекламен трик с цел засилване на интереса към борбите. Като цяло доста интересно е да се види афиш за борби в Ливан, организирани от българин, и с участието на български борец. В случая Христо Димитров е на снимката долу вляво и е рекламиран като Дели Ормански, шампион на нещо, но не може да се разчете на какво (може би на Балканите?). Другите рекламирани участници в борбите са Чарлз Манукян (горе вляво, рекламиран като американски шампион), Юсеф Барза (горе вдясно, рекламиран като шампион на Ливан и Сирия) и К. Аджемян (долу вдясно, рекламиран като шампион на Ливан). Най-интересното име тук е Манукян. Чарлз Манукян е по-познат като Чарлз/Чарли Манугян, но също се бори и под други псевдоними като например Карлов Манугнан и Али Адали. Роден е в Елязъг, Турция, през 1895 и е от арменски произход. Впоследствие емигрира в САЩ, където в края на 20-те става професионален кеч борец. Кариерата му на ринга продължава до края на 40-те. През 30-те се бори доста в Европа. Очаквано е борци, които живеят в Ливан да участват в борби в Бейрут, но фактът, че Манугян също участва във въпросните борби говори, че кеч борбите вероятно са били сравнително популярни в Ливан тогава щом дори и борец от Щатите идва да се бори в Ливан.


Бейрут, 6-ти февруари 1938 г.


Следващите два рекламни афиша с Христо Димитров са за борби, които се провеждат на градския стадион в Дамаск, Сирия, на 26-ти май 1950 г. Борбите са с участиято на турски борци, борци от Сирийския спортен клуб и борци от спортен клуб „Ал-Фаджр“. Борбите са под патронажа на сирийския министър на благоустройството, Сирийския спортен клуб и Федерацията на профсъюзите в Дамаск. На афиша е споменато, че борбите са в свободен стил. Не може да се потвърди със сигурност, но най-вероятно борбите от това събитие са както професионални, така и аматьорски. На това мнение съм, защото борците, които са на снимките са професионални (кеч) борци, но в афишите се споменават и доста борци от двата спортни клуба, които са аматьорски клубове. През онези години професионалната борба и аматьорската (олимпийска) борба все още не са толкова разделени една от друга в определени страни, както са в наши дни. Словосъчетанието „борби в свободен стил“ тогава може да означава две неща - борби в свободен (олимпийски) стил или професионални кеч борби. През миналия век в различни страни професионалните кеч борби са известни също като свободни борби, американски борби и панкреас. Просто различни наименования за едно и също нещо. Кои са борците от снимките на афишите? Христо Димитров е долу вдясно и е доста любопитно да се отбележи, че е рекламиран като „сирийският герой“ Христо Димитров. Ако правилно превеждам текста, Христо е представител на Сирийския спортен клуб. Всичко, което успях да открия, ми говори, че Христо наистина е бил член на този сирийски борцов клуб. На снимката над Христо виждаме Шафик Багдади. На афишите Багдади е рекламиран като „сирийският шампион, героят на Сирия“. Багдади е най-популярното сирийско кеч име през онези години, но също така е и важно име в сирийската аматьорска борба. И не на последно място, на афишите виждаме и снимки на други двама борци - Мерсинли Ахмет (рекламиран като световен шампион) и Касим ал-Хабаши. Турчинът Мерсинли Ахмет (истинско име: Ахмет Киречи) е интересен случай, тъй като е един от малцината борци в историята, които започват като аматьор, после стават професионалист, след това се завръщат при аматьорите и накрая завършват кариерата си като професионалист. Това е доста рядко явление, тъй като по принцип в момента, в който някой борец започне да се бори професионално, това му отнема статута на аматьор и той вече няма право да участва в различните европейски, световни и олимпийски шампионати по аматьорска борба. Обаче, в случая на Ахмет турската федерация по борба прави изключение. На Олимпиадата през 1936 г. Ахмет печели бронзов медал по свободна борба в средна категория. През 1941 г. Ахмет става професионален кеч борец и веднага получава забрана да участва в аматьорски шампионати. През следващите години той е едно от най-популярните кеч имена в Турция, но после решава да се завърне към аматьорската борба и през 1948 г. става златен олимпийски медалист по гръко-римска (класическа) борба в тежка категория. След това той отново се завръща към професионалните кеч борби. Що се отнася до Касим ал-Хабаши (който тук е рекламиран като турчин), той е професионален борец още от средата средата на 30-те. Познат е под различни псевдоними (Касим Абдулкарим, Касим Тафари, Касим Аслан) и през годините е рекламиран първо като абисински (етиопски) борец, а после като турски борец, но според едно експозе в турската преса Касим всъщност е от Румъния. Популярно кеч име е най-вече в Турция, Гърция и Кипър. На рекламните афиши не е изрично упоменато кой с кого ще се бори на въпросните борби в Дамаск, но логичното предположение е Ахмет срещу Багдади и Касим срещу Димитров.

Дамаск, 26-ти май 1950 г.


Последният афиш, който ще разгледаме, е от 10-ти юни 1954 г. в Бейрут. Рекламата е за, цитирам, „дългоочакваната свободна панкреас борба между българския световен шампион Христо Димитров, 110 кг, и Тигърът на Изтока Халил Аби Халил, 83 кг“. Двубоят е с неопределено времетраене до излъчването на победител и е под егидата на народния представител проф. Гасан Туени. Любопитно е, че Христо (на лявата снимка) е рекламиран като световен шампион. Кечът набира голяма популярност в Ливан през 50-те и особено през 60-те и 70-те. Някои от най-големите борби се провеждат на 50-хилядния стадион „Камил Шамун“ в Бейрут, а през 70-те кеч шоута се излъчват по телевизията в Ливан и някои от кеч звездите, като например братята Жан и Андре Сааде, са изключително популярни. Съответно, в Ливан създават тяхна местна версия на световна кеч титла. Уви, обаче, не може да се потвърди дали Христо наистина е печелил световна титла (ливанска версия) или това е просто рекламен трик. Това, което може да се потвърди е, че години по-късно опоненът на Христо печели ливанската световна титла няколко пъти и като цяло Халил Аби Халил (на дясната снимка) е едно от най-популярните кеч имена в Ливан през 50-те, 60-те и 70-те. Трябва да обърнем внимание и на интересното име, под чиято егида, се провежда борбата. Гасан Туени е ливански политик, дипломат и журналист. Известен е като „Доайенът на ливанската журналистика“ и дълги години е главен редактор и издател на в-к „Ан Нахар“ (един от водещите вестници в арабския свят). Освен това от 1951 до 1977 Туени е активен политик и заема различни позиции - депутат в парламента, председател на камарата, министър и вицепремиер. Фактът, че влиятелно име като него, така да се каже, покровителства кеч борбата между Димитров и Халил е доста интересен.

Бейрут, 10-ти юни 1954 г.


Следват няколко интересни снимки на Христо. На първата снимка виждаме Христо Димитров (по средата, изправен) заедно с гореспоменатия Шафик Багдади (по средата, седнал) и други борци. Най-вероятно снимката е от Сирийския спортен клуб, на който мисля, че Димитров и Багдади са членове.

Христо Димитров, Шафик Багдади и други борци

Следва снимка от кеч борба. От ляво надясно: гръцкия борец Христос Кадас, Шафик Багдади и Христо Димитров. Кадас има дълга кеч кариера от края на 30-те до края на 60-те. Предположението ми е, че снимката е от 50-те в Сирия.

Христос Кадас, Шафик Багдади и Христо Димитров


На следната снимка виждаме кеч хватка, демонстрирана от Христо Димитров.

Христо Димитров демонстира кеч хватка


Един от начините, по които Христо си вади допълнителни доходи, е като прави демонстрации на голямата си физическа сила в цирка на гореспоменатия българин Александър Добрич в Бейрут. Например, вдига с устата си 300 кг тежести, с двете си ръце държи или дърпа две коли докато моторите им работят и т.н. На долната снимка виждаме момент от силова демонстрация на Христо Димитров.

Христо Димитров демонстрира силата си


Една от страните, които Христо посещава, е Египет. На следната снимка го виждаме сниман до Големия сфинкс в Гиза.


Христо Димитров в Египет


Извън ринга, свиренето на цигулка е едно от хобитата му.

Христо Димитров свири на цигулка


Няма как да не споменем и сестрата на Христо - Върбинка Димитрова. Върбинка е родена без ръце и крака и от 30-те години на 20-ти век чак до първите десет години на 21-ви век тя прави демонстрации пред деца и възрастни в сиропиталица, лицеи, манастири и др. организации, как един човек, роден без крайници, може да прави всичко в живота и да успее. В годините след оттеглянето на Христо от ринга Върбинка живее при него и той е неин асистент и партньор в демонстрациите.

Върбинка Димитрова


Всичките горни рекламни афиши и снимки се съхраняват в РИМ-Търговище заедно с други снимки и лични документи на Христо, а основната част от информацията в статията ни е предоставена от д-р Тоня Любенова. Снимките и документите са част от фонд Върбинка Димитрова. Целият този фонд на Върбинка Димитрова е спасен по случайност от боклука от един българин в Швейцария, където Върбинка и Христо живеят до края на дните си. Христо Димитров почива през 1979 г.


вторник, 4 юли 2023 г.

Българо-австрийският кеч гигант Димо Димов

В настоящия материал ще се запознаем с един професионален борец, чийто гигантски размери (193 см / 185 кг) всяват респект по кеч ринговете през 70-те и 80-те години на миналия век. Става дума за Димо Димов. Син на български емигрант в Австрия, Димо първо постига редица успехи като състезател по джудо и после започва кариера в кеча. Има кеч срещи в Австрия, Германия, Швейцария, Индонезия и Южна Африка. В статията ще се запознаем с неговия живот и кариера. Различното при тази статия от всички други статии за български професионални борци, които съм писал досега е, че част от информацията в нея идва от самия Димо Димов, който беше така любезен да отговаря на купища въпроси от моя страна и също сподели над 100 снимки от личния си архив. Също така трябва да спомена Гернот и фантастичната му Фейсбук страница European Catch/Wrestling Museum, който също ми помогна с доста информация и снимки.

Димо Димов

Преди спортната кариера


Преди да започнем да си говорим за Димо Димов трябва да споменем баща му. Димо Димов (старши) е роден през 1913 г. в с. Златар, община Велики Преслав. През 30-те той емигрира в Австрия, където впоследствие се жени за австрийка от Линц. С течение на времето сем. Димови развива доста успешен бизнес в сферата на зеленчукопроизводството. През годините семейството има две големи оранжерии (където работят доста българи), две сергии за продажба на плодове и зеленчуци, както и малко кафене. За мащабите на зеленчукопроизводителния им бизнес можем да научим от една интересна случка, която е отразена в местната преса в Линц. Един ден през юли 1946 г. въоражени крадци нахлуват в Димовата оранжерия и открадват цели 320 кг зарзават (лук и краставици)!

Родителите на Димо Димов с двете му сестри


Димо Димов (старши) има дъщеря от предишен брак в България, а австрийската му съпруга има син от предишен брак. После им се раджат две дъщери и тогава, на 16-ти август 1948 г. в Линц, се ражда и последното им дете - малкия Димо (или Дими, както го наричат на галено). Казвам малкия Димо, но още от самото му раждане той е един истински гигант, тъй като Димо се ражда цели 5,2 кг и е 56 см! Димо е кръстен на баща си Димо, който пък е кръстен на неговия баща Димо. Впоследствие „малкия“ Димо също има син на име Димо и така традицията на името Димо Димов продължава вече четири поколения. Вкъщи в Линц семейството говори само немски, така че Димо така и не научава българския език, но все пак посещава родината на баща си няколко пъти през 60-те. Златар, Шумен, Велики Преслав и Златни пясъци са някои от местата, които обикалят.

9-годишният Димо Димов

Шампион по джудо


Още от ранна детска възраст един спорт привлича вниманието на Димо повече от всички други - джудото. Като тийнейджър Димо, който още тогава е доста по-висок и тежък от повечето му връстници, играе футбол като вратар, но истинската му спортна страст е джудото. Димо тренира джудо в местния спортен клуб ATSV в Линц. Състезател е от тежката категория (над 93 кг). Сред успехите на Димо в джудото са първо място на интернационален турнир в Полша и трето място (тежка категория) в националния шампионат на Австрия по джудо през 1972. Част е и от австрийския национален отбор по джудо, където за известно време тренира, наставляван от легендарния холандец Антон Геесинк (21-кратен европейски шампион, двукратен световен шампион и еднократен златен олимпийски медалист по джудо)

Димо Димов мята негов опонент в джудо схватка

Началото в кеча


По принцип Димо няма интерес към кеча като професия и преди да стане кечист гледа кеч борби само веднъж. През онези години кечът е популярен в Австрия, но не се излъчва по телевизията, така че единственият начин човек да го гледа е на живо. В края на 60-те Димо и баща му гледат кеч борби на живо в Линц. Един от участниците е популярния български кечист Никола Цигулинов (родом от с. Присово, Великотърновско). Димо и баща му се запознават с Цигулинов тогава и Димо остава добър приятел с него. Последно се виждат през 1978 г. в Хамбург. Две години по-късно Цигулинов почива. Макар и недиректно, в една малка степен Цигулинов повлиява на решението на Димо да стане кечист, но човекът, който заслужава главните заслуги за това е австрийския кечист и промоутър Ойген Вийсбергер (младши).

Никола Цигулинов (вляво) и Ойген Вийсбергер


Ойген Вийсбергер младши е борец от второ поколение, който участва в Олимпиадите през 1956, 1960 и 1964 и след това става професионален кеч борец и кеч организатор в Австрия. След австрийския шампионат по джудо през 1972, където Димо печели трето място, Вийсбергер вижда потенциална нова кеч звезда в лицето на Димо и го убеждава да стане кечист. От своя страна в кеча Димо вижда ново интересно предизвикателство и възможност за печелене на допълнителни приходи. И така Димо Димов става професионален кечист. След усилени кеч тренировки, под ръководството на Вийсбергер, а впоследствие в тренировките на Димо се включват и други опитни кечисти като световния шампион Рене Ласартес (от Швейцария) и Чарли Верхулст (от Белгия), в крайна сметка Димо прави дебюта си като кечист в родния му Линц. Димо не си спомня точно кога дебютира като кечист, но моите проучавания сочат есента на 1973 г. като най-вероятния период. Димо веднага привлича сравнения с гореспоменатия джудист Антон Геесинк, който по-рано същата година също става кечист, само че в Япония.

Димо Димов и треньора му Ойген Вийсбергер в дните преди кеч дебюта на Димо (1973 г. в Линц)

Димо Димов в централноевропейските кеч турнири


Към 1973 г. кечът е доста популярен в Австрия и Германия (ФРГ и ГДР). Кеч борбите там са на турнирен принцип - група борци се борят в една и съща зала в един и същи град всеки ден в продължение на няколко седмици. Накрая на турнира има финално класиране и победители. След това групата отива в друг град и процедурата се повтаря. Топ кечистите по това време могат да изкарват наистина добри пари. Например, Димо споделя, че най-голямото заплащане, което е получавал за една кеч среща е 2 хиляди германски марки, което си е завиден дневен хорорар. Ако си топ звезда парите тогава са наистина добри, но кечът е трудна професия. Постоянно си напът, рядко си вкъщи със семейството си, всеки ден многократно падаш по гръб на твърди рингове и контузиите се трупат бързо. Отделно конкуренцията за главните позиции и големите пари е голяма. Конкретно това да е постоянно далеч от дома не се харесва на Димо и макар и да работи като кечист, кечът никога не е единствената му професия. За него кечът е нещо, което прави, защото му харесва и защото му докарва допълнителни приходи, но никога не е в центъра на живота му, както е в центъра на живота на много други негови кеч колеги.

Димо Димов в една от първите му кеч срещи (срещу Жан Луи Брестон)


Въпреки че Димо никога не се посвещава изцяло на кеча като професия, той има дълга и добра, макар и спорадична, кариера в кеча. Излиза на ринга срещу редица известни европейски кеч звезди, участва в няколко големи турнира, бори се и извън Европа и като цяло е популярна кеч звезда, най-вече в Австрия и Германия, където са болшинството от кеч срещите му. Това, което прави Димо Димо интересна атракция за гледане, са размерите му. Висок е около 1,92 м и теглото му варира между 175 и 190 кг. Малцина са кечистите с подобни гигантски размери по това време, особено в Европа. Заради размерите му кеч организаторите в Австрия му слагат прякора „Джъмбо“. Няма как да не се спомене и че, макар и понякога да е рекламиран като австриец, най-често организаторите го рекламират като българин. Като изключим гореспоменатия Цигулинов, който в началото на 70-те е към края на кариера си, през 70-те и 80-те в Европа няма други български кеч звезди и съответно Димо Димов е единственият, който слави България в това поприще, в което ние имаме корени до легенди като Дан Колов.

Димо Димов дава автографи на почитателите си


През годините Димо Димов участва в кеч турнири в Линц, Грац, Виена, Берлин, Щутгарт, Хамбург, Любек, Лилиентал, Инголщат, Карлсруе и др. Участва и в турнир в Швейцария. Сред успехите му в кеча са второ място в турнир в Берлин през 1977, четвърто или пето място в световен шампионат в Щутгарт през 1978 (информацията е противоречива) и второ място в европейски шампионат по отборен кеч в Линц през 1979 (с Рене Ласартес като съотборник). Има победи над популярни европейски кеч звезди като Рене Ласартес (Швейцария), Чарли Верхулст (Белгия), Жан Луи Брестон (Белгия), Джони Кинкейд (Англия), Арпад Вебер (Унгария), Миле Зрно (Югославия) и др. Излиза на ринга също срещу Ото Ванц (Австрия), Роланд Бок (Германия), Ойген Вийсбергер (Австрия), Клаус Кауров (Германия), Аксел Дийтер (Германия) и много други. Кокретно Ванц, Ласартес и Бок са сред най-големите кеч имена в Европа по това време.


Димо Димов (най-вдясно) заедно с останалите участници в кеч турнир

Голямото европейско турне на Антонио Иноки


На 26-ти юни 1976 г. в Токио се провежда една доста уникална среща - една от най-големите японски кеч звезди Антонио Иноки се изправя срещу легендарния боксьор Мохамед Али в среща, чийто правила са смесица от кеч и бокс. Това не е първата такава среща в историята, даже дори и в България още през 1940 г. има подобни срещи, но Иноки срещу Али е исторически сблъсък, който получава много медийно внимание по целия свят. Не може да се говори за историята на смесените бойни изкуства (ММА) без да се спомене Иноки срещу Али.

Моменти от Антонио Иноки срещу Мохамед Али (26-ти юни 1976 г. в Токио)


Две години след Иноки срещу Али популярният германски кечист Роланд Бок, който е считан за един от най-добрите и най-корави европейски кечисти по това време, решава, че моментът е подходящ за ново голямо кеч начинание в Европа. Вдъхновен от една от двете най-големи японски кеч федерации по това време NJPW (New Japan Pro-Wrestling), Бок решава да направи нещо като европейска версия на NJPW и да предложи на европейските зрители кеч сблъсъци в по-реалистичния стил на NJPW (за разлика от по-шоуменския кеч стил в Германия и Австрия). Начинанието му коства 5 милиона германски марки и един милион от марките са конкретно за NJPW и Иноки, който Бок иска да използва като централна звезда в предстоящите кеч шоута. Надеждата му е, че Иноки е популярен заради срещата с Али две години преди това и комбинацията от Иноки, златни олимпийски медалисти и утвърдени европейски кеч звезди ще привлече голям зрителски интерес. И така, през ноември 1978 Бок организира голямо европейско турне от 22 кеч шоута в 5 страни (Германия, Австрия, Белгия, Швейцария и Нидерландия). „Убиеца“ Иноки, както го рекламира Бок на плакатите за шоутата, е главната атракция. Освен него в турнето участват златните олимпийски медалисти по джудо Антон Геесинк и Вилем Руска (след като приключват с джудото и двамата стават кечисти в Япония), както и немския златен олимпийски медалист по свободна борба Вилфрид Дитрих (чийто дебют в кеча е по време на въпросното турне, в мач срещу Иноки). В шоутата също участват топ кеч имена като Роланд Бок (организатора на турнето), Ото Ванц (най-популярния австрийски кечист по това време), Рене Ласартес, Чарли Верхулст, Ойген Вийсбергер и др. На плакатите за турнето 190-килограмият българин Димо Димов също може да бъде видян сред рекламираните участници. За съжаление, обаче, по това време Димо е контузен и не успява да участва в турнето. Но все пак, ако не друго, Димо поне успява да се запознае с Иноки (който Димо взима с колата си от летището в Линц и го докарва до залата за шоуто там) и Руска (който е един от идолите на Димо в джудото). Въпросното турне с Иноки през 1978 г. е може би най-амбициозното европейско кеч начинание през 70-те и фактът, че българо-австриеца Димо Димов е трябвало да участва в него е интересен. Турнето, обаче, в крайна сметка не е успешно - Иноки не е достатъчно популярен в Европа и шоутата не успяват да напълнят големите зали, в които се провеждат.


Плакат за едно от шоутата от европейското турне на Антонио Иноки (1978 г. в Хамбург)
Една от рекламираните срещи: Димо Димов срещу Жан Брестон


Димо Димов в Индонезия


Ноември 1978 не е единственият път, когато Димо трябва да участва в турне с Антонио Иноки. През януари 1978 германският промоутър Пeтeр Вилям, заедно с местни партньори, организира кеч турне в Индонезия. Иноки е рекламиран като главната звезда в турнето, обаче в крайна сметка не участва в него. Димо Димов, Клаус Валас, Аксел Дийтер, Ирма Гонзалез и други кеч звезди отиват в Индонезия. Това е първото турне на Димо извън Европа. В Индонезия той e представен като потенциален опонент на Иноки и вероятно е щял да излезе на ринга срещу него тогава, ако Иноки беше участвал в турнето. Турнето, между другото, не е успешно. Поради слаба реклама от местните организатори, публиките са малки.

Плакат за две от кеч шоутата с Димо Димов в Индонезия (1978 г.)

Човекът-планина Димов в Южна Африка


Второто кеч турне на Димо Димов извън Европа е доста по-успешно от първото му. През лятото на 1980 г. Димо отива в Южна Африка за няколко седмици. По това време кечът там, начело с главната местна звезда Ян Уилкенс, се радва на голяма популярност и привлича големи публики. В Южна Африка Димо не е представен като Димо Димов, а под леко по-различен псевдоним - представят го като Човекът-планина Димов, 200-килограмовия български гигант. В Южна Африка Димо има кеч срещи в Йоханесбург, Дърбан, Кейп Таун, Гермистън и други градове. Димо си спомня, че най-голямата му среща там, а и най-голямата публика, пред която никога е излизал, е на стадион в Дърбан - цели 20 хиляди зрители гледат отборната среща между Човекът-планина Димов и неговия партньор Ханс Рукс срещу Ян Уилкенс и Тигъра Сингх. Скоро след това Димо се изправя срещу южноафриканския идол Уилкенс отново, този път в индивидуална среща в Кейп Таун, и срещата им завършва без победител. Южноафриканците канят Димо да се върне за второ турне, но Димо отказва, тъй като счита, че един от местните организатори не е бил честен спрямо него и не му е плащал толкова колкото е трябвало да му плаща с оглед на големите публики, които посещават кеч шоутата.

Реклама за кеч шоу в Южна Африка с Човекът-планина Димов (1980 г. в Кейп Таун)

Оттегляне от ринга и двата сблъсъка със закона


Още в началото на 80-те контузиите започват да ограничават Димо физически и конкретно една тежка контузия, която се случва по време на кеч среща в Хамбург, го принуждава да бъде в болница два месеца и временно да се оттегли от ринга. Затова през 1983, а и в по-късни години също, вместо като кечист Димо влиза в ролята на рефер за кеч срещи в Линц, Хамбург и други градове. През 1984 се завръща на ринга и завършва на пето място в турнир в Линц за „Европейската купа на Дунава“. В турнира също участват Гиганта Хейстакс (една от най-големите великобритански звезди в историята на кеча), Аксел Дийтер (бащата на WWE звездата Лудвиг Кайзер), Стийв Райт (бащата на WCW звездата Алекс Райт) и др. След 1984 Димо продължава спорадично да участва в кеч срещи, а също и да реферерира такива, но вече в по-малки кеч шоута. Кеч кариерата на Димо Димов приключва в началото на 90-те.

Димо Димов като кеч рефер - дава предупреждение на кечист


По време на кариерата му в кеча Димо никога не си изкарва прехраната само с кеч срещи. Те са просто допълнителен приход за него. През голяма част от времето работи като готвач в ресторант в Линц, но също се занимава и с други странични дейности. Например, има най-различни хазартни машини в кръчми, барове и т.н. и също си вади пари с играене на карти и други хазартни игри. Тези негови хазартни наклонности в един момент му създават проблеми и Димо отива на съд за хазартни измами. Съдът не успява да докаже, че Димо е виновен, но Димо влиза в личностно пререкание със съдията. Димо публично нарича съдията пияница и идиот, което разбира се не остава безнаказано и Димо е осъден да прекара близо година в затвора.

Това е единственият му сериозен сблъсък със закона, но трябва да се спомене и другия му арест, тъй като той привлича доста медийно внимание в Германия и Австрия. През 1992 г. Димо и Клаус Валас са временно задържани като заподозрени в убийство. Австриецът Валас е бивш състезател по джудо, който тренира в същия клуб като Димо. После Димо и Ойген Вийсбергер убеждават Валас да стане кечист и Валас се превръща в популярна кеч звезда. През онези години двамата с Димо са много добри приятели. През 1992 Димо и Валас са в Бремен в бара на тяхния познат Оскар Шьон, където редовно играят различни хазартни игри. Въпросният Шьон изчезва безследно по-късно същата вечер. Димо и Валас са последните двама видяни с него и затова полицията ги арестува. Шьон има връзки с подземния свят и полицията счита, че е бил убит, но тялото му никога не е намерено. Версията на Валас е, че двамата с Шьон са отишли в хотела на Валас и Шьон е излезнал да направи обаждане, но така и не се е върнал. В крайна сметка разследването на полицията заключва, че Валас и Димо нямат нищо общо с изчезването на Шьон и двамата са освободени.

Клаус Валас и Димо Димов (1992 г.)

Колекция от снимки на Димо Димов


И за финал на статията ще приложа колекция от снимки на Димо. Голяма част от снимките идват от личния му архив. Цъкнете върху съответната снимка, за да я видите в по-голям размер.

На първата снимка виждаме младия Димо, сниман с младоженци в родното село на баща му - Златар. За тази снимка Димо разказва, че не е познавал младоженците. Те просто са го спряли на улицата и са поискали да се снимат с него.

15-годишният Димо Димов (1963 г. в с. Златар)


Димо Димов (вдясно) в джудо схватка

Димо Димов (най-вляво) на турнир по джудо


Димо Димов победител в турнир по джудо

Димо Димов

185-килограмовият Димо Димов

„Джъмбо“ Димо Димов и слон (1977 г. в Хамбург)

Димо Димов срещу двама

Човекът-планина Димов от България (1980 г. в Южна Африка)

Снимка от кеч турнир с Димо Димов (най-отзад по средата)

Роланд Бок, Жан Луи Брестон, Рене Ласартес и Димо Димов (снимка от статия в германското списание „Плейбой“, 1978 г.)

Човекът-планина Димов и отборния му партньор Ханс Рукс (1980 г. в Южна Африка)

Димо Димов срещу Жан Луи Брестон

Димо Димов души опонента си

Димо Димов получава предупреждение от рефера

Недоволен от реферско решение, Димо Димов хваща и хвърля рефера

Човекът-планина Димов във въздуха - момент от срещата му с Ян Уилкенс (1980 г. в Кейп Таун)

Димо Димов смачква трима други кечисти и рефера

Димо Димов в Индонезия (1980 г. в Джакарта)

Човекът-планина Димов вдига негова почитателка (1980 г. в Южна Африка)

Човекът-планина Димов и Ханс Рукс в Южна Африка (1980 г.)

Човекът-планина Димов и Тигъра Сингх (1980 г. в Дърбан)

Димо Димов и неговия асистент Йозеф вон Валенщайн

Димо Димов и Ойген Вийсбергер

Димо Димов позира със снимка от негова кеч среща с Рене Ласартес (2016 г.)