неделя, 27 август 2017 г.

Дан Колов и мистерията на европейската кеч титла/диамантения пояс

В настоящата статия ще разгледаме един интересен момент, свързан с легендарния Дан Колов, или по-точно ще се опитаме да дадем обяснение на една мистерия относно неговата кариера. Както вече се запознахме в материала за борбите му във Франция, Дан Колов е двукратен европейски шампион по кеч в тежка категория (френска версия). Ако прочетете повечето български материали за Дан там ще срещнете и информацията, че е и носител на диамантения пояс. Обаче, някога виждали ли сте снимка на Дан Колов с европейската титла или диамантения пояс? Не, и аз също не съм виждал. Настоящата статия ще се опита да хвърли малко повече светлина относна тази мистериозна титла.

Дан Колов

В периода октомври 1935-януари 1936 г. френската кеч федерация организира турнир за коронясването на европейски шампион по кеч в тежка категория. Във финалната среща французинът Анри Деглан побеждава грузинеца Кола Квариани и така става първия европейския кеч шампион. По време на почти целия турнир Дан Колов е в Америка, така че не може да вземе участие в него. Скоро след завръщането му в Париж Дан получава възможност да се бори за титлата и през април 1936 г. Дан побеждава Деглан. Така Дан Колов става вторият европейски кеч шампион. През март 1937 г. Дан е победен от американеца от португалски произход Ал Перейра, но през ноември 1937 г. българинът си връща титлата и в крайна сметка така и не я губи, тъй като няколко месеца по-късно Дан се оттегля от ринга. През 40-те години титлата отново се завръща и вече за нея се борят други борци. Накратко, това е историята на европейската кеч титла (френска версия).

Анри Деглан

Тук е добър момент да се отбележи, че по принцип шампионските пояси/колани не са чак толкова популярни в Европа по това време. До този момент в Европа гръко-римската професионална борба е най-популярният тип професионална борба. При този тип борби срещите обикновено са част от турнир и накрая на турнира победителят получава купа, медал или някакъв друг трофей. В европейската професионална борба до този момент няма почти никакви шампионски пояси/колани. Поясите са популярни предимно в САЩ, но дори и там шампионите носят шампионските си пояси само в редки случаи. Казано иначе, не е като в наши дни, когато шампионите постоянно могат да видят видяни с тяхните шампионски колани. В този ред на мисли, не е изненадващо, че не може да бъде намерена снимка нито на Деглан, нито на Колов с европейската кеч титла. Дори и в мачовете, където двамата се борят за титлата дори и там шампионът не носи никакъв шампионски колан. И така изниква следният въпрос: въобще имало ли е европейски кеч колан/пояс или шампионът просто е носил призванието европейски шампион без да има колан/пояс? Не мога да го потвърдя със 100%-ва сигурност, но уверено мога да кажа, че отговорът на този въпрос според мен е да - имало е шампионски пояс. Защо съм на това мнение? Заради Ал Перейра. Същестува фотосесия с Перейра от 1937 г. , където той носи шампионски пояс. Наличната информация за кариерата на Перейра сочи, че той е печелил една и единствена кеч титла - европейската кеч титла в тежка категория (френска версия). Съответно, логичното заключение е, че шампионският пояс, с който е сниман Перейра е именно европейска кеч титла.

Ал Перейра

И тук нещата стават интересни. Поясът, носен от Перейра, може да бъде видян и около кръста на друг борец - борец, който никога не е бил европейски шампион (френска версия), но въпреки това няколко години носи пояса. Кой е този борец? „Абисинската пантера” Реджиналд Сики. През първата половина на 30-те години на 20-ти век Сики обикаля редица страни и навсякъде носи със себе си въпросния шампионски пояс. Сики се бори в Америка, Канада, Германия, Полша, Унгария, Франция, Египет, Гърция, Франция и др. Коланът е със Сики дори и за първата му борба с Дан Колов в София. В някои от въпросните страни Сики се саморекламира като европейски шампион и твърди, че това му е шампионския пояс.

Реджиналд Сики

Нещата стават още по-заплетени, ако се вгледаме в самия пояс. Трудно е да се прочете от снимката, но с малко напън на пояса може да се различи следният текст: „шампион на шампионите, свободна борба, 1929 г., Мадрид”. В годините, когато Сики обикаля света с въпросния шампионски пояс той твърди, че го е спечелил в турнир в Мадрид през 1929 или 1930 г. и наистина на пояса пише същото нещо. Обаче, макар и наистина да има големи турнири в Мадрид през 1929 г. и 1930 г. всъщност Сики участва само във втория турнир и при това не го печели.

Шампионският пояс, носен от Перейра и Сики

Тогава как така поясът е в притежание на Сики? Тук единствено можем да спекулираме, но логичното заключение е, че Сики е закупил пояса от притежателя му с цел да го използва за самореклама по време на борбите му по света. И следващото логично заключение е, че след дебюта му във Франция (февруари 1935 г.), или по-точно след борбата му с в Колов в София (юли 1935 г.), Сики продава пояса на френската кеч федерация, които започват да го използват като пояс за европейския кеч шампион. Разбира се, всичко това е спекулация от моя страна, но просто не виждам друго логично обяснение защо Сики и Перейра носят един и същи шампионски пояс.

Какво общо има т. нар. диамантен пояс с всичко това? Най-вероятно става дума за грешка на старата българска преса - грешка, която впоследствие е била запомнена като факт и затова днес е част от редовните твърдения, които се пишат за Дан Колов у нас. Още през 1936/1937 г. в различни български вестници се пишат две различни неща относно европейската кеч титла. В едни вестници я наричат „златния пояс”, а в други „диамантения пояс”. Реално, има се предвид шампионският пояс, за който се говорихме малко по-горе, но конкретно два вестника грешно го наричат диамантения пояс. Диамантеният пояс е нещо напълно различно.

Заглавия от родната преса относно европейската титла/златния пояс/диамантения пояс
(заглавията са от три различни вестника)

През 1921 г. Ед „Удушвача” Люис побеждава Джо Стекър за световната титла по кеч в тежка категория, но Стекър отказва да предаде шампионския пояс и затова е направен нов колан специално за Люис. Твърди се, че поясът е на стойност 10 хиляди долара (което е около 130 хиляди долара в днешни пари), покрит е със злато и на него има 39 диаманта. Именно това е т.нар. диамантен пояс и освен това е известен и като поясът на Ед Люис. Впоследствие диамантеният пояс се носи от редица други световни кеч шампиони (Станислав Збизко, Уейн Мън, Гус Соненберг, Ед Дон Джордж, Анри Деглан и др.). Може би именно затова българската преса се бърка и си мисли, че европейският пояс на Деглан е и диамантения пояс, а всъщност става дума за два напълно различни шампионски пояса. Казано накратко: Дан Колов няма нищо общо с диамантения пояс и никога не го е носил. По времето, когато се твърди, че Колов е бил носител на този пояс поясът се намира в САЩ.

Диамантеният пояс (първо носен от Ед Люис, а 10 години по-късно и от Анри Деглан)

Разбира се, всичко това не е някакъв кой знае колко важен момент от кеч кариерата на Дан Колов, но все пак е интересно да се отбележат тези неща. Няколко човека са ме питали за снимки на Колов с европейската титла и/или диамантения пояс или поне снимки на въпросните титли. Надявам се, че горните размишления в известна степен хвърлят светлина по този въпрос.

неделя, 13 август 2017 г.

Дан Колов - последните му години и борби в България

Както вече се запознахме в предишния материал, след като цели 30 години Дан Колов живее и се бори в чужбина през април 1935 г. той триумфално се завръща в родната му България и е посрещнат като национален герой. Славата му у нас е огромна и интересът към неговата личност също. През 1935 г. „Балканският лъв” се бори 9 пъти на българска почва и записва 9 победи. След последната му борба, тази с Петър Ферещанов, Дан заминава в чужбина, където прекарва следващите няколко месеца. Той отново се завръща в България през април 1936 г., броени дни след като е спечелил европейската титла по кеч в тежка категория, и по-точно френската версия на титлата, за първи път.

Точно както предишната година Дан отново е посрещнат от голяма тълпа на софийската гара и точно както предишната година хората искат да знаят кога ще имат възможност да видят легендарния български борец отново на ринга. Това се осъществява два месеца по-късно. Този път за опонент на Дан е избран полския борец Франк Бронович, който през предишните няколко месеца се бори във Франция и е сред главните кеч звезди там. Колов и Бронович са се борили три месеца по-рано в Париж, където Дан печели срещата, и сега Бронович иска реванш на българска почва. Мачът им се провежда на 7-ми юни в София на игрище „Юнак” (стадион „Васил Левски” в наши дни). Борбата им е много интересна за следене. Репортажите от срещата споменават, че от всички опоненти на Колов в България до този момент Бронович е най-добрият. Най-добър или не в крайна сметка резултатът е същият както при предишните девет борби на Дан у нас - победа за българската кеч мегазвезда. На Дан, обаче, му отнемат цели 63 минути да спечели и двата манша. След срещата препълненият стадион оказва заслужено уважение на Бронович и аплодира както Дан Колов, така и чуждестранния борец. След победата му над поляка радостните фенове понасят българския борец на ръце.

Дан Колов срещу Франк Бронович

След мачът му с Бронович Дан прави две борби извън София. Първо на 14-ти юни се бори в Стара Загора, а след това на 21-ви юни и в Пловдив. Конкретно в Стара Загора Дан се изправя срещу интересен опонент в лицето на българина Тодор Банков. Банков е борец от Северна България, който предишната година е набрал значителна популярност у нас и се е затвърдил като една от най-главните нови звезди на българската професионална борба. Още през 1935 г. Банков отправя предизвикателства и към двете най-големи български борцови имена - Дан Колов и Петър Ферещанов. Близо година по-късно желанието му да се бори с Колов се осъществява. Банков, обаче, не може да се мери с класата на Колов и е туширан два пъти в рамките на 20 минути. Така Банков става един от само няколкото български борци, които могат да кажат, че са се борили с Дан Колов в официална среща. В месеците и годините след тази борба Банков става едно от любимите протежета на Дан и Дан го завежда в Париж, където Банков се затвърждава като най-популярния български борец след самия Дан Колов. След борбата с Банков в Стара Загора Дан отново се изправя срещу Бронович, този път в Пловдив, и отново успява да го победи - за 64 минути.

Тодор Банков

Следващата кеч среща на Дан Колов е на 28-ми юни в София на игрище „Юнак”. Опонентът му е латвиеца Марк Пасман. У нас се казва, че двамата никога не са се борили един срещу друг, но всъщност три месеца по-рано Колов има победа над Пасман в Бордо, Франция. Така или иначе и Пасман не успява да прекъсне победната серия на Дан в България. На „балканският лъв” му трябват общо 41 минути да вземе необходимите два туша над Пасман и така Дан записва поредната си победа на родна почва. След тази борба Дан отново тръгва на турне из провинцията. Добрият му приятел Хари Стоев се бори в главните срещи, а Дан просто присъства на борбите. През юли месец групата борци, начело с Колов и Стоев, посещава Казанлък, Ямбол, Сливен и други български градове. След въпросното турне Дан отново заминава в чужбина.

Дан Колов срещу Марк Пасман

На 6-ти април 1936 г. в Париж Дан Колов побеждава златния олимпийски медалист Анри Деглан и така става европейски шампион по кеч в тежка категория. На 22-ри март 1937 г. американецът от португалски произход Ал Перейра отнема титлата от българина. През месец юни двамата се борят отново в Бордо, но не успяват да се победят и срещата им завършва без победител поради изтичане на времевия лимит (60 минути). След като вече са се борили в Париж и Бордо, сега идва ред да се борят и на българска почва. Нещо повече, обявено е, че борбата им ще бъде за европейската кеч титла. Ще успее ли Дан Колов отново да стане европейски кеч шампион? Отговорът на този въпрос става ясен на 19-ти септември 1937 г. в София на игрище „Юнак”. Както обикновено, игрището е пълно до краен предел със запалянковци, които са дошли да подкрепят легендарния български борец. Срещата е до спечелване на два от три манша. Безспорно, това е най-трудната борба на Дан Колов в България до този момент. Колов печели първия манш за 31 минути и тогава се случва нещо невиждано досега у нас - Дан Колов е туширан. До този момент Дан Колов е печелил всичките си срещи на родна почва без да загуби дори и един манш, но сега Перейра успява да тушира рамената на българина след 9 минути борба. Така стигаме до третия и финален манш от срещата. Следват още 15 минути упорита борба и в крайна сметка Дан успява да победи Перейра. Дан Колов отново е европейски шампион! Радостта на многобройната публика е огромна. На следващия ден до София са изпратени стотици поздравителни телеграми до Дан Колов. Обаче, нещата не са така както изглеждат. Френската кеч федерация (собствениците на европейската кеч титла) отказват да признаят победата на Дан за валидна. Официалното френско становище е, че срещата в София не е била за европейската титла и че българските организатори са я рекламирали като такава без тяхното позволение. И така Ал Перейра остава официалния европейски шампион по кеч, макар и не за дълго. На 15-ти ноември Колов и Перейра отново се борят отново в Париж и Перейра е победен отново, този път в официална среща за титлата. Дан Колов вече наистина става европейски шампион за втори път.

Дан Колов срещу Ал Перейра (последната борба на Колов в България)

Борбата на Колов и Перейра в София се оказва последната борба на Дан Колов у нас. След нея той има още само шест борби във Франция и след това в началото на 1938 г. Дан се оттегля от ринга поради здравословни проблеми. Дан никога не обявява официално, че повече никога няма да се бори и продължава да таи надежди за завръщане на ринга, но уви така и не успява да го направи. И все пак, въпреки че вече не се бори в официални срещи, Дан Колов продължава да бъде важна фигура в българската професионална борба. Той организира кеч борби из провинцията, реферира срещи или просто прави специални участия във въпросните български кеч шоута. Например, през 1938 заедно с Хари Стоев и други борци Дан посещава градове като Велико Търново, Брезник, Кюстендил, Хасково и други, а през следващата година минава през Троян, Перник, Варна, Ловеч, Габрово, Казанлък, Стара Загора и др. Последната му изявa пред публика, поне според наличната информация, е на 22-ри октомври 1939 г. в Стара Загора, където Дан е съдия на кеч борби. Само 5 месеца по-късно животът на Дан Колов намира своя край.

Последната изява на Дан Колов пред българската публика

Историята на Дан Колов в България е история с изключително начало и в известна степен трагичен край. От завръщането му у нас през пролетта на 1935 г. до края на борцовата му кариера в началото на 1938 г. Дан Колов е безспорно най-голямата спортна звезда у нас. Всъщност, най-голямата спортна звезда, която България някога я виждала. Навсякъде у нас интересът към него е огромен, а стадионите за борбите му са пълни до рекордна степен. Дан е една от малкото спортни фигури в историята на България, чиято популярност надхвърля спорта им. Той е много повече от просто популярен борец. В очите на българския народ Дан Колов е национален герой, който е прославил страната ни по целия свят и е постигнал невиждани успехи. Хората не искат да знаят единствено за борбите му, те са заинтересовани и в личността Дан Колов, а той е една уникална личност с изключително интересна житейска история. В историята на професионалната борба по света е имало и има много борци, които се радват на голяма популярност, но малцина са борците, които са достигали такава огромна слава, каквато е славата на Дан Колов в България през 30-те години на 20-ти век. Тук, обаче, трябва да се отбележи, че след като се оттегля от ринга Дан Колов в известна степен е забравен от българския народ. Дан продължава да обикаля страната и появите му продължават да приличат големи борцови публики, но що се отнася до цялостната му популярност тя вече не е такава, каквато е била преди това. Други злободневни теми вече са актуални в съзнанието на българския гражданин. Без нови големи борби и без нови големи победи личността Дан Колов вече не е толкова любопитна за българския народ. Преди това всяко едно дребно нещо, което Дан прави у нас се отразява подробно в родната преса, но след като спира да се бори вече много по-трудно може да бъде намерено споменаване на Дан Колов на страниците на българските вестници. И така, сравнително забравен, Дан Колов почива на 27-ми март 1940 г. Едва в годините след 1944 г. отново започва да се говори за него и българският народ си припомня този леко позабравен български юнак. Името му отново се прочува у нас през тези години благодарение на книги, статии и спортни дейци, които започват да възхваляват неговата личност.

неделя, 16 юли 2017 г.

Завръщането на Дан Колов в България

През пролетта на 1905 г. 12-годишният Дончо Колев Тревненски заминава на гурбет в чужбина и цели 28 години никой в България, дори и семейството му, не чуват нищо за него. Междувременно, малкият Дончо пораства и през 1917 г. в САЩ той решава да стане професионален кеч борец. Оттук-нататък Дончо става известен в цяла Америка като „Балканският лъв” Дан Колов. След 16 години борби и успехи по американските рингове през есента на 1933 г. професионалните му интереси го довеждат във Франция, където неговия добър приятел Анри Деглан и промоутъра Раоул Паоли отварят кеч федерация. През следващите няколко години българският борец се бори основно във Франция, където се превръща в голям любимец на френската спортна публика и където постига най-големите си успехи.

До есента на 1933 г. българският народ не е чувал за бореца Дан Колов. Макар и да се е борил из цяла Америка, в България борцовите събития от САЩ не получават почти никакво отражение. Когато Дан започва да се бори във Франция, обаче, нещата се променят. Първата му борба в Париж е на 25-ти септември 1933 г. и две седмици по-късно в родната преса за първи път става дума за Дан Колов.

Първата българска статия за Дан Колов

Колкото повече успехи трупа Дан във Франция, толкова повече се засилва интересът към него и у нас. Не минава много време и все повече и повече български вестници започват да пишат за големите борби на Дан Колов в Париж. Българската публика чете за победите му над суперзвезди като златните олимпийски медалисти Анри Деглан и Шарл Ригуло. Популярността на Дан в Париж и борбите му пред големи публики там стават редовна част от тогавашния български печат. С нарастването на славата му във Франция, нараства и славата му в България. Конкретно България не е виждала звезда като Дан Колов до този момент. В очите на българската публика Дан е първият наистина успял български спортист в чужбина (реално, Никола Петров е първият, но преживе за него се чува много по-малко у нас). До този момент друг българин, в каквото и да е било поприще, не е постигал успехи на подобно ниво в чужбина и никой друг български спортист в чужбина не е получавал и толкова голямо внимание в родната преса, а това са години, когато пресата все още е основния източник на информация за болшинството от народа. Казано накратко: благодарение на борбите му във Франция и тяхното отражение в България Дан Колов се превръща в истинска спортна мегазвезда у нас. Всъщност, първата българска спортна мегазвезда у нас.

Българската преса за някои от победите на Дан Колов в Париж

Датата е 7-ми април 1935 г. Точно 30 години след като е напуснал родината си Дан Колов отново се завръща в България. Новината за завръщането му се чува на предишния ден и затова, когато Дан пристига на софийската гара, придружен от добрия му приятел Хари Стоев, той е посрещнат от няколкохилядна тълпа. Радостта на хората да видят легендарния български борец на живо е огромна. Гръмогласни викове „ура” се разнасят из софийската гара. Всеки иска да го види, всеки иска да го докосне и дори и полицейският кордон не успява да спре ентусиазираните фенове на бореца. В един момент тълпата дори вдига Дан Колов и го понася на ръце. Трудно е да се опише с думи радостта на хората да го видят за първи път. Дан е посрещнат като истински национален герой. На следващия ден новината за завръщането му е главната история на първата страница на всички най-големи български вестници. Никоя друга българска спортна личност до този момент не е привличавала подобно внимание у нас.

Завръщането на Дан Колов в България

Още с пристигането му в България Дан Колов веднага е запитан дали родната публика ще има възможност да го види как се бори на живо и Дан загатва, че такива борби предстоят. През следващите два месеца Дан се отдава на почивка и тогава, на 20-ти юни 1935 г., идва време и за първата му борба в България. Мястото е игрище „Юнак” в София (стадион „Васил Левски” в наши дни) и американецът Чарли Сантен е избран за опонент на Дан. Дан излиза на ринга носен на ръце и под фона на националния химн „Шуми Марица”, който звучи по високоговорителя. Публиката го посреща с огромна овация. 21 минути по-късно Дан триумфално тушира американския му опонент и така печели първата си среща на родна почва. По принцип борбата е предвидена да продължи до спечелване на два манша, но Сантен претърпява лека контузия и не може да продължи да се бори. Тук е добър момент да се отбележи, че въпросната борба на Дан Колов е част от първото кеч шоу в историята на България и в него освен няколко чуждестранни борци участват и местни български борци.

Първата борба на Дан Колов в България (срещу Чарли Сантен)

Следващата борба на Дан Колов се провежда на 7-ми юли на игрище „АС-23” (стадион „Българска армия” в наши дни). В тази среща „Балканският лъв” се изправя срещу „Абисинската пантера”. Опонентът на Дан е чернокожия борец Реджиналд Сики. Сики е считан за по-опасен опонент от Сантен. Стадионът е пълен до краен предел и дори няколко хиляди зрители са отпратени, тъй като няма достатъчно билети за всички желаещи да гледат срещата на живо. 38 минути са достатъчни на Дан Колов, за да запише два туша над Сики - първият за 37 минути, а вторият само за една минута. Веднага след срещата Сики изказва желение за реванш, тъй като е пристигнал в София точно преди мача и е бил уморен от дългото пътуване. Желанието му ще се сбъдне месец и половина по-късно, но преди това Дан тръгва на турне из провинцията.

Дан Колов срещу Реджиналд Сики

От 12-ти юли до 4-ти август Дан Колов обикаля страната и организира борби в няколко български града. Пловдив, Плевен, Варна, Русе и Стара Загора са местата, които имат възможност да видят легендарния български борец на живо. Навсякъде, където отиде, интересът към Дан е огромен и публиките са рекордни за тези градове. Опонентите му във въпросните борби са както следва: румънеца Йон Драгичиану, реванш с американеца Чарли Сантен, румънеца Франк Франкулеску, отново Йон Драгичиану и отново Франк Франкулеску. Дан записва лесни победи над тези борци и така остава непобеден в България.

Заглавия: Дан Колов в Пловдив, Плевен, Варна, Русе и Стара Загора през 1935 г.

Следващата голяма борба на Дан Колов е мачът-реванш с Реджи Сики. Този път американецът от абисински (етиопски) произход Сики е имал възможност да си почине преди срещата и не може да използва това като извинение защо е загубил. В родната преса се съобщава, че след борбата му с Колов Сики е бил в Германия, където е направил 21 последователни победи без нито една загуба. Големият реванш се състои на 25-ти август в София на игрище „Юнак”. Интересът към борбата е дори по-голям и от огромния интерес към първата им борба. Срещата между Колов и Сики подобрява рекорда за най-доходоносно спортно събитие в историята на България, който до този момент се е държал от мач на националния отбор по футбол. Препълненият стадион вижда подобен резултат като при първата им борба - Дан тушира Сики два пъти в рамките на 39 минути (първият манш е 30, а вторият 9 минути). Така Дан доказва, че без съмнение той е по-добрият борец от двамата. Най-голямата среща за кеч сезона тепърва предстои....

Реваншът: Дан Колов срещу Реджиналд Сики

Още от момента, в който Дан Колов се завръща в България родните журналисти започват да го питат дали е възможно да се бори с Петър Ферещанов. Ферещанов е български борец от гръко-римската професионална борба и подобно на Колов Ферещанов е добил голяма популярност у нас през предишните две години след като родната преса започва да пише за успехите му в Централна Европа. Ферещанов и Колов са двете най-големи борцови имена в България и родната публика иска да разбере кой е по-силния от двамата. Първоначално Дан отхвърля идеята под предтекст, че двамата са борци от различни стилове (кеч и гръко-римски), но с течение на времето се вижда, че това е срещата, която българските фенове искат да видят най-много и затова Колов започва да преговаря с Ферещанов. Преговорите продължават близо 5 месеца и са пълни с интересни обрати, които ще разледаме подробно по-нататък в отделен материал. В крайна сметка двамата постигат споразумение и срещата им е насрочена за 8-ми септември на игрище „Юнак” в София. Решено е борбата да се проведе по правилата на кеча, което е в полза на Колов, тъй като Ферещанов няма почти никакъв опит в този вид борби. Зрителският интерес е огромен. Срещата между двамата български колоси троши всички рекорди и се превръща в най-посещаваното и най-доходоносно спортно събитие в историята на Царство България до този момент. Самата им борба, за съжаление, не оправдава зрителския интерес. В продължение на час и половина двамата, особено Ферещанов, се борят отбранително и поради това борбата им е доста монотонна. 90-минутният времеви лимит на срещата изтича без нито един от двамата борци да е записал туш над другия. В крайна сметка специалното тричленно жури обявява Дан Колов за победител по точки. Ферещанов оспорва решението, но решението на журито е финално. Борбата между Колов и Ферещанов е последната борба на Дан в България през 1935 г. и няколко дена след нея той отново заминава в чужбина.

Сблъсъкът на българските колоси: Дан Колов срещу Петър Ферещанов

След като 30 години не е стъпвал на родна почва Дан Колов прекарва общо пет месеца в България и през тези пет месеца той успява да предизвика истински фурор. Популярността му у нас е огромна. Дан е една истинска спортна мегазвезда, каквато България не е виждала до този момент. Интересът към него като личност е изключителен. Интерсът към борбите му е рекорден. Величието на Дан Колов, обаче, не се крие само в славата и успехите му. Щедростта му е друга причина защо е на такъв голям почит у нас през онези години. Дан е натрупал голямо състояние благодарение на борбите му в чужбина и той раздава това негово богатство на всеки, който има нужда. През 1935 г. Дан Колов дарява пари на близките му, на българската авиация, на български студенти, на семейството на покойния Никола Петров и на още десетки знайни и незнайни хора, които са го помолили за помощ. Нещо повече, Дан отказва да вземе дори и един лев от борбите му в България и дарява целия си приход от тези борби, най-вече за закупуване на самолет за родната авиация.

Дан Колов и Хари Стоев напускат България

Дан Колов отново се завръща в България през пролетта на 1936 г. и пак се бори на родна почва. С въпросните му борби, а и с последната му среща у нас, ще се запознаем в следващия материал.

вторник, 20 юни 2017 г.

Видео: Кадри от кеч срещи на Дан Колов!

Дотук в блога се запознавахме с кеч кариерата на Дан Колов извън пределите на родината му. В следващата статия ще разгледаме и борбите му в България, но преди това нека да видим легендарния български борец в действие. Малко по-долу в настоящия материал ще намерите кадри от няколко различни кеч срещи на Колов от Франция. Преди това, обаче, малко предистория.

Дан Колов в действие

Най-ранните кадри с професионална борба са от 1895 г. С развитието на филмовата технология и нарастването на популярността на кеча и гръко-римската професионална борба започват да се заснемат все повече и повече видео кадри с борци. В онези години клиповете се излъчват по кината главно като част от т. нар. у нас „кинопрегледи”. Това са обзорни рубрики с кадри от най-различни сфери - новини, култура, спорт и т.н. В тези „кинопрегледи” често са включени кадри от срещи по професионална борба. Обикновено става дума за избрани моменти от срещите, т.е. минута или две с най-интересните неща от борбата и нейния финал.

За съжаление в наши дни доста от старите борцови кадри вече не съществуват поради декомпозицията на старите ленти. И все пак, преглед на наличните видео архиви показва, че към днешна дата от годините преди Втората световна война са запазени над 250 различни клипа с професионални борци (както кеч борци, така и борци от гръко-римската борба). Съществуват кадри от Съединените американски щати, Франция, Австралия, Англия, Канада, Белгия, Германия, Нова Зеландия, Чехия, Италия, Австрия и Ирландия. Кадри от България няма, но за сметка това могат да бъдат видяни кадри от чужбина с цели пет български професионални борци (Дан Колов, Петър Ферещанов, Георги Пенчев, Тодор Банков и много кратък клип с Петър Константинов). Евентуално може да има и видео с Хари Стоев, но все още не съм успял да потвърдя дали лентата все още е в добро състояние. Конкретно клипът с Ферещанов, главният конкурент на Колов в България през 30-те, е най-старият клип с участието на български професионален борец.

Кликнете върху снимката, за да видите клипа с Петър Ферещанов
(линк към друга статия в блога)

Що се отнася до Дан Колов най-вероятно за първи път Дан е заснет на видео в САЩ или Канада. Липсва информация, която да ни гарантира, че някоя от кеч срещите му там е била заснета на видео, но все трябва да е имало поне една, ако не и няколко. Първата му кеч среща, за която може да бъде намерено потвърждение, че е била заснета е борбата му с японеца Оки Шикина в Сидни през 1934 г. Обаче, за съжаление кадрите от нея не съществуват в наши дни. Не съществуват и кадри от борбите му в Северна Америка. Единственият клип с Дан Колов от САЩ е един съвсем кратък клип от мач на американеца Гус Соненберг, където Дан е един от хората в ъгъла на Соненберг. Въпросният клип го видяхме по-рано тази година във Фейсбук страницата на блога.

Кликнете върху снимката, за да видите единствения клип от САЩ с Дан Колов
(линк към Фейсбук страницата на блога)

Както вече се запознахме в предишния материал, Франция е мястото, където Дан Колов постига най-големите си успехи. Кечът във Франция през 30-те години на 20-ти век се радва на голяма популярност и съответно значително количество от големите парижки кеч срещи от онези години са заснети на видео. В наши дни са запазени кадри от три кеч мача на Дан в Париж:
- Успешната му защита на европейската титла по кеч в тежка категория срещу шведа Джон Малмберг (16-ти ноември 1936 г.);
- Срещата, в която Дан губи европейската си титла по кеч в тежка категория от португалеца Ал Перейра (22-ри март 1937 г.);
- Последната му кеч среща въобще - срещу американеца Джо Саволди (10-ти януари 1938 г.).

Опонентите на Дан Колов в долното видео (от ляво надясно):
Джон Малмберг, Ал Перейра, Джо Саволди

Съществуват общо пет различни видео клипа с участието на Дан Колов (гореспоменатите четири + един заснет в студио). С изключение на Цар Борис III, надали има друга българска личност от преди 1944 г., за която може да се каже подобно нещо. Това само по себе си говори много и е поредното доказателство, че Дан Колов е безспорно една от най-популярните български личности от първата половина на 20-ти век.

В долното видео ще видите кадри именно от трите му кеч срещи в Париж. В тях Дан е на около 45-годишна възраст. Макар и едно време да са били записвани целите мачове в наши дни са запазени само избрани моменти от тях и затова видеото е съставено само от такива моменти. Музикалният фон на видеото е тогавашния химн на Царство България - „Шуми Марица”. Понякога българският химн звучи преди или след борбите на Дан Колов на родна почва и това е причината да го използвам във видеото. Дан Колов се бори за първи път на родна почва на 20-ти юни 1935 г. и именно тогава българската публика има възможност да го види на ринга за първи път. Днес, точно 82 години по-късно, „Българската история в професионалната борба” представя:

ВИДЕО: Кадри от кеч мачове на Дан Колов!

КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ СНИМКАТА, ЗА ДА ВИДИТЕ ВИДЕОТО
(DailyMotion линк)

И за финал, малко пояснителни бележки относно съдържанието на видеото.

Видео кадрите започват със златният олимпийски медалист по класическа борба и световен шампион по кеч Анри Деглан. Конкретно този клип е излъчен във френските кина на 21-ви декември 1932 г. и в него Деглан представя Дан Колов на френската публика за първи път.

Във видеото можете да видите няколко от любимите хватки и движения на Дан Колов. Например: удари във врата на опонента (от 00:46 натам), популярната в онези години headlock хватка (01:30) и две различни тръшвания (01:56 и 02:06). Всичко това са похвати, които Дан използва често в кеч срещите си. Като цяло, видеото дава известна представа за типичния стил на борба на Дан. Макар и да знае голям брой хватки той предпочита да се придържа към основните. В борбите си българинът залага основно на огромната си физическа сила.

Тъй като подозирам, че може да има въпроси относно този момент ще го обясня предварително. От 00:38 натам ще видите как Джо Саволди се гласи да прави нещо и Дан се опитва да го ритне. Саволди се готви да направи популярното си движение dropkick и ритникът на Дан има за цел да попречи на Саволди да скочи за dropkick.

Джо Саволди демонстрира dropkick

Между другото, любопитно е да се отбележи, че горните срещи на Дан Колов от Франция са прожектирани и в българските кина през 30-те години.

Реклама за прожекции на борби на Дан Колов в софийско кино

И не на последно място, ако ви се гледат още стари кеч кадри от годините на Дан Колов - без неговото участие, но с участието на доста от големите му опоненти - можете да видите такива кадри тук. В това едночасово видео видяхме по-подробно какво са представлявали кеч срещите по времето на Дан Колов.

неделя, 11 юни 2017 г.

Дан Колов - големите му успехи и слава във Франция

Често у нас, когато се коментира Дан Колов, човек може да остане с впечатлението, че САЩ е мястото, където Дан постига най-голямата си слава и успехи. Да, популярен е и в Америка, но безспорно Франция е страната, където кеч кариерата на българина достига връхната си точка. Там са най-големите му победи и благодарение на тези победи той се прочува из цяла Европа, включително и в родната му България. Преди да разгледаме борбите на Дан във Франция, обаче, трябва да направим стъпка назад и да видим как кечът пристига във Франция.

Дан Колов

Що се отнася до кеч кариерата на Дан Колов във Франция на първо място трябва да бъдат споменати две имена - Раул Паоли и Анри Деглан. Паоли е френски атлет, който участва в четири различни олимпиади в периода 1912-1928 г. и при това в няколко различни дисциплини (включително класическа борба). В началото на 30-те Паоли за известно време живее в Америка, заедно със сънародника му Деглан, и участва в кеч срещи. Анри Деглан е златен олимпийски медалист по класическа борба, който в края на 20-те се захваща с кеч и през 1931 г. става световен шампион в тежка категория. През 1932 г. Паоли, след като вижда голямата популярност на кеча в Северна Америка, решава да започне да организира кеч срещи във Франция. Паоли ще е промоутъра, а пък Деглан ще бъде главната звезда на новата кеч организация.

Раул Паоли (вляво) и Анри Деглан

Каква е връзката на двамата французи с българина Дан Колов? По принцип Деглан е основния кеч треньор на Паоли, но за известно време в Монреал Паоли също получава уроци и от Колов. Както вече се запознахме в този материал, Деглан е друг борец, който е обучаван от Дан Колов, и българина е важна задкулисна фигура в кариерата на Деглан в Северна Америка. Нещо повече, Деглан и Колов стават добри приятели. И именно затова никак не учудващо, че когато Паоли и Деглан решават да стартират кеч федерация във Франция Дан Колов е първия борец, който привличат да участва в нея. Паоли вече се е преместил за постоянно там, но Деглан и Колов за кратко посещават Франция през декември 1932 г., за да помогнат на Паоли да постави основите на новата федерация. Още тогава Дан е представен като бъдещ опонент на Деглан. Обаче, ролята на Дан в новата кеч организация няма да бъде ограничена само до борби на ринга. През следващите няколко години Дан използва връзките и агенцията си за борци в САЩ и докарва редица чуждестранни борци във Франция. Особено в началото на новата кеч организация това е изключително важно, тъй като във Франция почти няма борци, които да са запознати с кеч стила и това налага нуждата от „внос” на чуждестранни борци.

Дан Колов с Раул Паоли (вляво) и с Анри Деглан

Новата федерация на Паоли и Деглан организира първата си кеч галавечер на 25-ти септември 1933 г. и естествено Дан Колов участва в тези борби. Дан завършва наравно с Били Бартуш и това е първата му борба в Европа въобще. Не дълго след тази първа борба Дан е кръстен с прякора „Кинг Конг”. Първият филм за „Кинг Конг” излиза по-рано същата година и е голям хит. Сравненията на Дан с популярната филмова горила са рекламен трик, който прави българина с една идея по-интересен за публиката. В професионалния кеч винаги е важно не само да си добър борец на ринга, но и да имаш атрактивен образ, който да привлича феновете към борбите ти. Френските зали за борбите на „Кинг Конг” Дан Колов почти винаги са пълни.

Филмовия образ „Кинг Конг” и карикатура на „Кинг Конг” Дан Колов (1933 г.)

След дебютната му среща Дан Колов записва две победи и тогава идва момента да се изправи срещу бившия световен шампион и най-голямото борцово име във Франция - Анри Деглан. Борбата им се състои на 20-ти ноември 1933 г. в Париж. Френската публика очаква равностойна среща, но не очаква това, което се случва. След над един час упорита борба „Кинг Конг” Колов побеждава френския идол. С победата си над френската кеч мегазвезда Дан става първият и един от само четиримата борци, които успяват да запишат победи над Деглан във Франция през 30-те години на 20-ти век. Тази победа на българина го затвърждава като главна звезда и второто най-голямо кеч име във Франция.

Дан Колов срещу Анри Деглан (20-ти ноември 1933 г.)

Междувренно, златният олимпийски медалист по вдигане на тежести Шарл Ригуло решава да си пробва късмета в кеча. Уменията му на ринга са слаби, но физическата му сила е огромна. Ригуло печели всяка една от първите си три срещи в рамките на броени минути. По всичко личи, че не може да бъде спрян. И тогава, на 22-ри януари 1934 г., Ригуло се изправя срещу четвъртия му опонент - Дан Колов. И двамата досега не са били побеждавани на френски ринг. „Най-силният човек на света” срещу „Кинг Конг”, гласят вестниците и рекламните афиши. Зрителският интерес е огромен. Срещата между двамата силоваци троши рекорда за най-посещавано и най-доходоносно кеч шоу в историята на Франция. На Дан му трябват 32 минути, за да победи непобедимия французин. 18-хилядната парижка публика е разочарована от загубата на техния фаворит, но въпреки това след срещата те стават на крака и аплодират българина Дан Колов - жест, от който нашенецът остава изключително трогнат.

Дан Колов срещу Шарл Ригуло (22-ри януари 1934 г.)

Дан Колов се бори във Франция половин година и през тази половин година записва седем победи, една загуба (губи реванш от Деглан) и едно равенство. Начело с Деглан, Колов и Ригуло кечът добива огромна популярност във Франция и конкретно Париж се превръща в една от Меките на кеча. Борци от целия свят искат да се борят на парижкия ринг. С победите си над главните френски звезди Деглан и Ригуло българинът Дан Колов си изгражда репутация не само във Франция, но и из цяла Европа. Обаче, Дан временно прекъсва борбите си във Франция и отива в Нова Зеландия и Австралия, а после и в САЩ (където все още стои начело на агенцията за борци в Северна Калифорния).

Трите главни звезди на кеча във Франция: Шарл Ригуло, Анри Деглан и Дан Колов

Дан Колов се завръща в Париж през септември 1935 г. В негово отсъствие във Франция е пристигнал грузинският борец Кола Квариани и се е затвърдил като най-опасния чуждестранен борец там. Още от самото начало Квариани се хвали пред френските вестници как през 1928 г. с лекота е победил Дан Колов в Монреал (да, първият мач на Квариани в Северна Америка въобще е срещу Колов и грузинецът го печели). Завръщането на Дан в Париж повдига въпроса за мач-реванш между двамата. Срещата е насрочена за 10-ти февруари 1936 г. След над един час борба Колов побеждава Квариани и така отново припомня на френската публика кой е най-силния чуждестранен борец във Франция.

Дан Колов срещу Кола Квариани (10-ти февруари 1936 г.)

Междувременно, в отсъствието на Дан френската федерация коронясва европейски шампион по кеч в тежка категория. На финала на турнира Анри Деглан побеждава гореспоменатия Квариани и така става първия шампион. На 6-ти април 1936 г. Дан Колов се изправя срещу Деглан в мач за европейската титла. Борбата трае 71 минути и крайният победител е българина Дан Колов. Дан Колов става европейски шампион и единственият борец, който е успял да победи Деглан два пъти във Франция.

Дан Колов срещу Анри Деглан (6-ти април 1936 г.)

Дан Колов е на върха на френската кеч федерация. Популярността му е по-голяма отвсякога. Нещо повече, цели три години Дан е без загуба на ринга. В периода март 1934-март 1937 г. Дан Колов има единствено и само победи, а това е период, в който той се бори в няколко държави (Франция, Испания, Португалия, Белгия, Швейцария, Нова Зеландия, Австралия и България). Няма съмнение, че Дан Колов е една от най-големите кеч звезди в света. Тогава, обаче, във Франция пристига един нов борец - американеца от португалски произход Ал Перейра. Перейра е бившо протеже на Дан от Калифорния и още от самото му пристигане в Париж Перейра заявява, че е дошъл в Европа за среща с европейския шампион Дан Колов. Перейра прави редица от победи на френска почва и най-накрая, на 22-ри март 1937 г., той се изправя срещу българина в мач за титлата. По-младият Перейра печели срещата след 40 минути борба и така Дан не само губи европейската си титла, но това е и краят на тригодишната му победна серия.

Ал Перейра

Няколко месеца по-късно, на 19-ти септември, Колов побеждава Перейра в София. В България срещата е рекламирана като среща за европейската титла, но френската федерация отказва да я признае като такава. Обаче, за сметка на това е насрочен мач-реванш в Париж. На 15-ти ноември 1937 г. Дан Колов успява да надвие Перейра и така отново става европейски шампион по кеч. Феновете все още не подозират това, но всъщност това ще е една от последните кеч срещи на Дан въобще.

Дан Колов срещу Ал Перейра (15-ти ноември 1937 г.)

Преди да приключи кариерата си на ринга Дан най-после успява да направи и нещо, което се опитва да постигне почти още от самото му началото в кеча - да победи легендарния „Удушвач”. На 1-ви декември 1937 г. в град Лимож европейският шампион Дан Колов застава на ринга срещу бившия световен шампион Ед „Удушвача” Люис. Двамата са се борили многократно в Америка и именно една от борбите му с Люис прави Дан популярно кеч име в САЩ, но до този момент българинът никога не е могъл да победи американеца. Това се променя на гореспоменатата дата в Лимож, когато след 26 минути борба Дан най-после успява да запише победа на Люис. 10 дена по-късно Люис се завръща в САЩ и обявява оттеглянето си от кеча. Надали точно загубата от Дан го е отказала, но все пак трябва да се отбележи, че именно Дан Колов е последния опонент на легендарния Люис преди пенсионирането му (пенсията на Люис продължава 4 години и през 1941 г. той отново се завръща на ринга).

Ед „Удушвача” Люис

През зимата на 1937 г. в Париж пристига американецът Джо Саволди и моментално става огромна сензация поради неортодоксалния му стил на борба, включващ визуално внушителни движения като dropkick и flying tackle. Подобно на Перейра преди него, Саволди прави редица от победи и в крайна сметка е изправен срещу европейския шампион Дан Колов. Титлата, обаче, не е заложена в мача. Датата е 10-ти януари 1938 г. и Саволди печели срещата за 28 минути. Това не е известно дори и на самия Дан Колов по това време, но в крайна сметка именно тази среща ще е последната кеч среща на българина.

Джо Саволди побеждава Дан Колов с flying tackle (10-ти януари 1938 г.)

По-късно същия месец Дан има насрочена защита на европейска титла в град Лил, но тежка пневмония го принуждава да я пропусне. Дан никога не обявява официално, че се е оттеглил от ринга за постоянно и продължава да се тренира с цел завръщане към борбите, но уви така и не успява да го направи. Болестта му (туберкулоза) напредва и Дан става все по-слаб и по-слаб физически. Дори и година преди смъртта му Дан все още таи надежди, че отново ще се бори, но физическото му състояние не го позволява.

България, естествено, е мястото, където Дан Колов се радва на най-голяма популярност, обаче Франция е страната, от където тръгва тази популярност. Ако не са били големите му борби и успехи във Франция надали някой у нас щеше въобще да е чувал за Дан Колов (у нас започва да се пише и говори за Дан чак след като той започва да се бори във Франция). През годините във Франция Дан има над 35 борби, от които само четири загуби (две от Деглан, една от Перейра и една от Саволди) и три равенства (с Бартуш, Перейра и Ригуло). Във Франция Дан Колов побеждава световни шампиони като Деглан и Люис, става друкратен европейски шампион по кеч (титла, която така и не губи втория път и реално си умира европейски шампион) и се превръща в доста популярно име в една от страните, където кечът се радва на най-голяма популярност през онези години. Освен борбите му на ринга Дан помага и зад кулисите в изграждането на изключително успешната френска кеч федерация като докарва чуждестранни борци да се борят в нея. Нещо повече, Дан не мисли само за себе си. Той помага и на по-младите борци. Дан урежда почти една дузина български борци с борби във Франция (Хари Стоев, Димитър Стойчев, Тодор Банков, Петър Константинов, Евстати Георгиев и други). Освен това той влиза в ролята на ментор и на няколко френски борци (най-вече главните френски надежди Рене Мишо и Феликс Мике) и им осигурява борби извън Франция, за да трупат повече опит. Казано накратко, на ринга Дан Колов е една от истинските легенди на френския кеч и, извън ринга, е важна фигура в неговата история.

понеделник, 29 май 2017 г.

Дан Колов в Нова Зеландия и Австралия

Първите 16 години от кеч кариерата на Дан Колов протичат изцяло в САЩ и Канада. През това време Дан си изгражда репутация на силен борец и успява да заформи задкулисни връзки и приятелства, които ще се окажат изключително важни за него през следващия етап от кариерата му. Последната борба на Дан в САЩ е през лятото на 1933 г. След това той отива да се бори в Европа и по-конкретно във Франция, където постига най-големите си успехи. Преди да разгледаме борбите му във Франция, обаче, ще хвърлим поглед към визитата му в Нова Зеландия и Австралия.

Както вече се запознахме в предишния материал за кариерата на Дан Колов, през 1933 г. нашенецът застава начело на агенция за борци в Северна Калифорния. Ролята на Дан е да осигурява борци за кеч шоутата на промоутъри в Калифорния и съседните щати. Когато през есента на 1933 г. промоутърът Раул Паоли и бившият световен шампион Анри Деглан отварят кеч федерация във Франция Дан Колов не само им изпраща няколко борци от Калифорния, но и той самият отива да се бори в новата кеч организация. Подобно нещо прави и в Нова Зеландия - през 1933, 1934 и 1935 г. няколко борци отиват там, изпратени от Дан Колов. Например, едно от имената, които Дан изпраща в Нова Зеландия (и то два пъти) е бъдещия му опонент Ал Перейра. Нещата през 1933 г. в Нова Зеландия се развиват добре що се отнася до кеч делата и затова през 1934 г. Дан Колов решава да си пробва късмета в Нова Зеландия и Австралия.

Дан Колов в Нова Зеландия през 1934 г.

Дан Колов пристига в Нова Зеландия през май 1934 г. Целта на визитата му не е единствено да се бори. Даже напротив, това не е главното му занимание, докато е там. Основната му длъжност е да ръководи група от борци. От името на неговия американски шеф Пол Баузър, Дан се опитва да разшири влиянието на Баузъровата кеч организация като установи нова база в Нова Зеландия и Австралия, точно както предишната година е помогнал с отварянето на кеч федерацията във Франция. Сред групата борци, ръководена от Дан Колов, са имена като гръка Хари Мамос, французина Рене Мишо, японеца Оки Шикина, бъдещия световен шампион Дийн Детън, американеца Фреди Майърс, китаеца Уонг Бок Чюнг, Тони Фелис и не на последно място бившия световен шампион и ученик на Дан Колов - Гус Соненберг.

Борците от групата на Дан Колов (от ляво надясно):
Първи ред: Хари Мамос, Рене Мишо, Оки Шикина, Дийн Детън
Втори Ред: Фреди Майърс, Уонг Бок Чюнг, Тони Фелис, Гус Соненберг

Поради липсата на местни борци, в Нова Зеландия местната кеч организация разчита основно на внос на борци и именно тук се намесва Дан Колов като им осигурява борци. Дан е в Нова Зеландия около пет месеца и през това време някои от борците му правят по 30-40 борби, но самият Дан се бори само 9 пъти. На този етап от кариерата му вече 41-годишният Дан Колов като цяло се бори по-спорадично, а и както вече стана дума, в Нова Зеландия Дан се занимава предимно със задкулисни длъжности (например, Дан е един от хората, които определят кои борци ще се борят и с кого). На новозеландския ринг българинът записва победи над Мишо, Шикина, Детън, Фелис и др., но безспорно най-голямата му среща е мачът му с новозеландския шампион Джордж Уокър.

Джордж Уокър

Джордж Уокър е канадец, който се преустановява в Нова Зеландия и там се превръща в безспорно най-голямото и най-уважавано местно кеч име. Към 1934 г. Уокър не е бил побеждаван убедително в кеч среща от няколко години насам. Сблъсъкът между Колов и Уокър привлича голямо внимание и то внимание до такава степен, че на борбата им присъстват дори личности като министър-председателя на Нова Зеландия, министъра на финансите на Нова Зеландия, кмета на град Уелингтън и други известни новозеландски личности. Пред втората най-голяма кеч публика за годината в Нова Зеландия, Колов и Уокър се борят около 80 минути. В борбата им няма някакви специални или по-особени хватки, но като цяло борбата е изключително оспорвана. Година по-късно, когато Дан се завръща в България и родните журналисти го питат кои са били най-трудните му борби, Дан назовава именно срещата с Уокър като една от тях. В крайна сметка Дан Колов успява да направи немислимото и побеждава непобедимия местен шампион Уокър благодарение на едно силно тръшване. След мача усилено се говори за реванш между двамата, но той така и не се урежда. Друг голям евентуален мач, за който също се говори е среща между Гус Соненберг и Колов. Конкретно за този сблъсък се спекулира, че ако се осъществи има вероятност да се превърне в най-големия кеч мач в историята на Нова Зеландия, но уви двамата не се борят. Крайна равносметка: Дан Колов се бори в Нова Зеландия 9 пъти и печели всичките 9 срещи.

Джордж Уокър прилага хватка върху Дан Колов

Междувременно, Дан прелетява и до съседната Австралия. Кеч ситуацията конкретно в Сидни е следната. По принцип най-големите и най-интересни кеч срещи се провеждат на стадион Лейхард, където се бори и българския борец Георги Пенчев (за него ще си говорим повече по-нататък в блога в отделни материали). Преди няколко години са се провеждали борби и на по-големия Ръшкътърс бей стадион, но сега вече там се организират основно боксови срещи. През юли месец Дан Колов и Хари Мамос сключват договор с Националния боксов клуб (главната местна боксова организация) за организирането на борби на Ръшкътърс бей стадиона. Боксовият клуб промотира борбите, а Дан подсигурява борците. И така започва една кеч конкуренция между борците от Лейхард и борците от Ръшкътърс бей. Борбите на Ръшкътърс продължават няколко месеца и бившият световен шампион Гус Соненберг е главната атракция в повечето от тях.

Колов и Мамос взимат стадион в Сидни под наем с цел организиране на борби там

На четвъртото кеч шоу, организирано от Националния боксов клуб, Дан Колов прави дебюта си на австралийския ринг. Дан е рекламиран като един от най-добрите борци, които някога са се борили в Австралия. Опонентът му е японеца Оки Шикина и на Дан му отнемат едва 15 минути да зелепи рамената на Шикина на тепиха 2 пъти. Точно както голямата му среща с Уокър в Нова Зеландия, сблъсъкът на Колов с Шикина също привлича много внимание. Срещата им е излъчена (почти) на живо по национално радио и не дълго след това кадри от нея са прожектирани по австралийските кина.

Реклама: Дан Колов срещу Оки Шикина

Следващата седмица Дан участва във втората си и последна официална среща на австралийска почва. Този път опонентът му е Големия Бил Бет, който доскоро се е борил за конкурентната кеч организация в Сидни, включително срещу главната им звезда Том Лурих. Бет е туширан с лекота от Колов два пъти в рамките на 22 минути. Така приключват борбите на Дан Колов в Нова Зеландия и Австралия. Общо 11 победи от 11 борби.

Дан Колов прилага хватка върху Бил Бет

Дан Колов напуска Нова Зеландия и Австралия през октомври 1934 г. и се завръща в САЩ, където през следващите няколко месеца продължава да ръководи кеч агенцията в Северна Калифорния. Лично за него като борец турнето му в Нова Зеландия и Австралия е доста успешно, тъй като остава непобеден и записва няколко големи победи, но що се отнася до главната му задача там нещата стоят малко по-различно. Както в Нова Зеландия, така и в Австралия, макар и първоначално борбите с борците на Дан да привличат голям зрителски интерес в крайна сметка не са толкова успешни колкото са се надявали Колов и Баузър, че могат да бъдат. Говори се, че Дан може да се завърне отново и следващата година, но на базата на финансовите резултати през 1934 г. Дан не посещава тези две страни отново и се преустановява във Франция, където кечът се радва на голяма популярност.

сряда, 24 май 2017 г.

Документален филм за бореца Никола Петров (премиера на 06.06.2017 г.)

На 6-ти юни в 19:00 ч. в Дом на киното в София ще се състои премиерата на нов документален филм за легендарния български професионален борец Никола Петров.

„Никола Петров – Българинът”
Документалният филм „Никола Петров – Българинът” разказва за живота на всесветския борец, за възходите и паденията и за неговата социална ангажираност. Невероятният му житейски път е пресъздаден от колекционер, който събира материали за него над 50 години. Никола Петров е пример за патриотизъм. Въпреки че повече от 10 години не се връща в България, той винаги изтъква, че е българин и никога не се състезава за друга държава. Роден победител – по пътя му не липсват изпитания. С този филм екипът отдава почит и на хората, които съхраняват паметта за героите и я предават на поколенията. Историята е подкрепена с документи и архиви надживели личността.

От разговорите ми с екипа, който стои зад филма, съм останал с отлични впечатления от този проект. Много труд и време са вложени в него. Досега никога не е бил правен подобен документален филм за Никола Петров, а и за който и да е било друг български професионален борец, и фактът, че най-после ще има такъв филм е изключително радостен за мен. Историята на Никола Петров е история, достойна за повече внимание. Именно Петров е първата българска спортна звезда в чужбина и е един от топ борците в Европа като цяло в годините преди Първата световна война. Ако имате възможност, Българската история в професионалната борба горещо Ви препоръчва да посетите премиерата на този нов филм.

четвъртък, 11 май 2017 г.

Дан Колов и задкулисната му роля в американския кеч (1928-1935)

Годината е 1928 г. Българският борец Дан Колов е кеч име, известно в цяла Америка, и вече няколко години е част от главната американска кеч организация, начело с нюйоркския промоутър Джак Кърли. И тогава, през ноември 1928 г., Дан прави голяма промяна в кариерата си. Именно благодарение на тази промяна впоследствие българинът ще постигне най-голямата си популярност и успехи.

Дан Колов

Както се запознахме в предишния материал за кариерата на Дан Колов, в средата на 20-те години на 20-ти век в американския кеч има два лагера, които се борят за надмощие и за контрол върху световната титла по кеч в тежка категория - лагерът на Ед „Удушвача” Люис и лагерът на Джак Кърли и Джо Стекър. От 1925 г. натам групата на промоутъра Кърли е доминантната група в американския кеч (тъй като световната титла е в тяхния лагер и по-точно в ръцете на Стекър), но през февруари 1928 г. се случва нещо, което накланя везните в обратната посока - световният шампион Стекър решава да се оттегли от кеча. Зад гърба на Кърли, Стекър сключва сделка с лагера на Люис да пусне титлата на Люис. Това е възможно най-големият сблъсък в американския кеч към този момент и мач, който феновете чакат от години насам. Стекър получава значителна сума за загубата и така, временно, напуска кеча. Ед Люис отново е на върха на американския кеч и неговата група отново контролира световната титла.

От ляво надясно: Ед Люис, Джак Кърли, Джо Стекър

Тук в историята се намесва едно ново име - бостънският кеч промоутър Пол Баузър. Бившият борец Баузър за първи път организира кеч шоута в началото на 20-те. Не минава много време и амбициозният Баузър започва да прави опити да вземе контрола над световната титла. На този етап, обаче, Баузър все още не е достатъчно установен промоутър, че да успее да постигне тази цел. Междувременно, Баузър се присъединява към групата от промоутъри, които работят с Ед Люис. И тогава през 1928 г. Баузър създава една нова кеч звезда и именно тази кеч звезда ще му позволи най-после да успее да контролира титлата.

Бостънският промоутър Пол Баузър

Гус Соненберг е американски футболист, който през 1928 г. е част от отбора, спечелил шампионата на NFL. През пролетта на 1928 г. Соненберг е привлечен в кеча от Пол Баузър и в негово лице Баузър вижда следващата голяма кеч звезда. Соненберг е пълен новобранец що се отнася до кеча и в един истински сблъсък би бил лесно победен от опитен борец, но това не е от значение за Баузър. Важното за Баузър е, че залите са пълни за мачовете на Соненберг. Защо феновете толкова много харесват борец, който всъщност е слаб борец? Две думи: flying tackle. Соненберг въвежда хватка в кеча, която добавя невиждана до този момент динамика в кеч срещите. Flying tackle е футболно движение, при което футболистът се засилва и забива глава или рамо в тялото на друг футболист, за да го спре. Можете да видите flying tackle, изпълнен от Соненберг, в началото на това видео. В наши дни кеч движението известно като копие (spear) е близко като идея и изпълнение. В онези години кеч срещите се базират основно на борцови хватки и добавянето на такова динамично футболно движение революционизира кеч стила и добавя нов шоу елемент към кеч срещите, който ги прави по-интересни за гледане. Соненберг и неговият flying tackle стават огромна сензация. Соненберг бързо се превръща в най-популярната кеч звезда в САЩ и коронното му движение започва да бъде имитирано масово в мачовете на други борци. Кечът става по-популярен отвсякога в Северна Америка и именно Соненберг (и още няколко борци) стоят в основата на този бум в популярността на кеча.

Световният кеч шампион Гус Соненберг

Къде се вписва нашенецът Дан Колов? В предишния материал се запознахме с Уейн Мън и историята около него. Пол Баузър си взима поука от тази история и затова, когато наближава момента неопитния Соненберг да стане световен кеч шампион Баузър много внимателно започва да подбира менторите и опонентите на Соненберг. Може би най-важната роля е отредена именно за Дан Колов. Не е ясно откъде Колов познава Баузър (според наличната информация пътищата им никога не са се засичали преди това) и не е ясно защо Баузър гласува толкова голямо доверие на българина (може би някой му го е препоръчал?), но през ноември 1928 г. Дан напуска организацията на Кърли и се присъединява към групата на Баузър. Първата му роля в тази нова за Дан кеч организация е като треньор на Соненберг. Соненберг вече има няколко месеца кеч опит зад гърба си, но сега му предстои да бъде световен шампион, така че някой трябва да ошлифова кеч уменията му. Няколко борци се заемат с тази задача и конкретно Дан Колов е назначен за главен треньор на младата кеч звезда.

Гус Соненберг демонстрира кеч хватка върху Дан Колов

Задълженията на Дан спрямо новата звезда на Баузър не спират дотук. На 4-ти януари 1929 г. в град Бостън пред 20 хиляди зрители Соненберг побеждава Люис за световната титла (Люис се съгласява да изгуби титлата от Соненберг срещу „скромната” сума от около 700 хиляди долара в днешни пари). Българинът Колов е в ъгъла на Соненберг за голямата му победа. Кратък клип с Дан от въпросната среща видяхме наскоро във Фейсбук страницата на блога. В месеците след това новият шампион обикаля цяла Америка и Дан е с него почти през цялото време. Двамата пътуват заедно, борят се един срещу друг (както в официални срещи, така и в тренировки) и Дан е нещо като неофициален менажер на световния шампион. Нещо повече, Дан е и в ролята на „полицай” на Соненберг. „Полицай” е кеч термин от онези години, който описва определен тип борци. „Полицаите” са борци, които служат като един вид охрана на шампиона или като преграда пред него, така да се каже. Например, ако някой борец, обикновено от конкурентна кеч организация, започне да отправя предизвикателства към шампиона, ако шампионът не им отговори рано или късно това ще накърни репутацията му, тъй като феновете ще си помислят, че го е страх от въпросния борец. Естествено, обаче, рискът за шампиона наистина да се бори с борец от друга организация е прекалено голям. Тук се намесват „полицаите”. На претендента му се казва, че ако иска мач с шампиона първо трябва да победи един или няколко борци, които всъщност са т. нар. „полицаи" на шампиона. Въпросните „полицаи” винаги са изключително способни борци със завидна репутация. В огромната част от случаите претендентът отказва да се бори с тях, но идеята е, че ако случайно приеме предизвикателството „полицаите” трябва да са борци, които могат да победят всеки опонент в истинска кеч среща. Фактът, че Дан Колов е избран за главен „полицай” на световния шампион Соненберг говори красноречиво за репутацията на българина и за доверието, което Баузър има в уменията му. Това е една изключително важна роля в организацията на Баузър, особено като се имат предвид слабите борцови умения на Соненберг. Освен че е главния ментор и „полицай” на Соненберг зад кулисите, Дан Колов е и един от големите му опоненти на ринга. Двамата се борят в официални срещи цели 14 пъти и Соненберг е най-честият опонент на Дан в периода 1928-1933 г.

Примери: ако искаш среща със световния шампион първо трябва да победиш Дан Колов

Соненберг не е единствения световен шампион, на който Дан Колов е ментор и „полицай”. Другите две големи нови звезди на Баузър в началото на 30-те са борците Ед Дон Джордж и Анри Деглан. Както Дон Джордж (част от американския отбор по свободна борба на олимпиадата през 1928 г,), така и Деглан (златен олимпийски медалист по борба класически стил през 1924 г.) са доста по-опитни борци от футболиста Соненберг, но и двамата нямат много опит в кеча и затова на Дан Колов е поверена задачата да пътува с тях и да им дава допълнителни уроци по кеч. И точно както със Соненберг, ако някои неудобрен от Баузър борец иска да се изправи срещу Дон Джордж или Деглан той първо трябва да мине през „полицая” Колов. Освен това, в периода 1929-1933 г. на американските и канадските рингове Дан се бори с Дон Джордж в официални срещи 8 пъти, а с Деглан 6 пъти.

Световните кеч шампиони Ед Дон Джордж (вляво) и Анри Деглан

И така протича този етап (зима 1928-лято 1933 г.) от кеч кариерата на Дан Колов в Северна Америка. На ринга българинът е популярен борец от трупата на Пол Баузър, а зад кулисите той е една от най-важните фигури в една от двете главни американски кеч организации. През този период нашенецът се бори в цели 26 щата и продължава да показва, че е борец достоен за главни мачове из цяла Северна Америка. Бостън, Ню Йорк, Чикаго, Портланд, Ню Орлиънс, Милуоки, Торонто, Монреал, Квебек, Вашингтон, Канзас Сити, Сан Франциско, Лос Анджелис, Денвър, Ванкувър, Сиатъл и др. са някои от големите градове, в които се бори през тези години. Освен гореспоменатите трима световни шампиони Дан също се бори с други кеч знаменитости като Ед Люис, Джо Стекър, Джим Браунинг, Еверет Маршал, Владек Збизко, Марин Плестина и др. По време на този етап от кариерта му са и някои от най-значимите му победи в САЩ и Канада. Дан побеждава популярни борци като например: Ад Сантел, Джо Малчевич, Джак Шери, Бил Деметрал, Ник Лъц, Станли Стейсиак, Джо Ковърли, Карл Сарполис, Том Драак, Тед Кокс, Дик Рейнс и др. Казано накратко, този период от кариерата на Дан Колов е най-успешният му период в САЩ.

Американските щати, в които се бори Дан Колов в периода зима 1928-лято 1933 г.

В онези години промоутърите като Пол Баузър, освен че огранизират тяхни си кеч шоута, те също така влизат и в ролята на агенти, така да се каже. Ако ти си кеч промоутър в по-малък град и искаш да докараш големи кеч имена да участват в твоето шоу, то ти трябва да се свържеш например с Баузър и да се договориш с него за тяхното участие. Централата на Баузър е на източното крайбрежие и по-точно в Бостън. С течение на времето влиянието на бостънския промоутър нараства и се появява нуждата за централа на Баузър и на западното крайбрежие. На Баузър му трябва доверено лице, което да оглави новата агенция и задачата е поверена на Дан Колов. Дан се преустановява в щата Калифорния през лятото на 1932 г. и в началото на 1933 г. застава начело на новосъздадената агенция за борци в град Оукланд. Ако си промоутър в Калифорния или съседен щат и искаш борци от организацията на Баузър българинът Колов е човекът, с когото трябва да преговаряш. Последната официална кеч среща на Дан в САЩ е през август 1933 г., но той продължава да посещава Калифорния още две години след това, за да ръководи агенцията. Реално, Дан Колов е една от най-влиятелните задкулисни фигури на западното крайбрежие през тези години и е в ролята на шеф на доста от борците там. Борецът Джак Гансън е дясната ръка на Колов и ръководи агенцията в отсъствието на българина. Тъй като борцовата кариера на Дан в Европа набира голяма скорост, през 1935 г. той продава агенцията си на бореца Джо Малчевич (друго доверено лице на Баузър) и така приключва американския етап от кариерата му.

Дан Колов - шеф на кеч организацията/агенцията в Северна Калифорния

Дан се бори в САЩ общо 16 години и през тези 16 години той обикаля повечето от американските щати и се изправя срещу почти всички най-големи кеч имена. На ринга Дан успява да си изгради репутация на силен борец, а зад кулисите българинът става влиятелна фигура в американския кеч. Задкулисната му роля в кеч организацията на промоутъра Пол Баузър и връзките, които Дан създава през последния етап от кариерата му в Северна Америка му дават възможност да се преустанови в Европа, където Дан ще постигне най-голямата си слава и успехи. Повече по този въпрос ще си поговорим в един от предстоящите материали за кариерата на „Балканският лъв” Дан Колов.