четвъртък, 16 март 2017 г.

Как Дан Колов стана популярно име в американския кеч

Българинът Дан Колов дебютира в американския кеч през 1917 г. През следващите пет години той обикаля няколко от американските щати и си изгражда репутация на силен борец. Тази репутация, обаче, на този етап е на едно изцяло регионално ниво. Макар и да е познато кеч име в определени градове и щати, като цяло българският борец не е известен на национално равнище в САЩ. В онези години, за да добиеш национална популярност в американския кеч се изисква да си на правилното място и да работиш за правилните кеч промоутъри. Към есента на 1922 г. Дан все още не е получавал такъв голям шанс за изява, но това се променя, когато той започва да се бори в град Сейнт Луис, щата Мисури.

Дан Колов в началото на 20-те

През предишните пет години българинът Дан Колов вече е имал няколко възможности да се бори в големи мачове срещу големи имена, но все още не се е борил за някой от наистина успешните кеч организатори в САЩ. Градове като Ню Йорк, Сейнт Луис и Чикаго са местата, където към 1922 г. се провеждат най-коментираните кеч срещи и за да бъде един борец национална кеч звезда той трябва да се бори именно в тези градове. До този момент Дан Колов не е имал подобна възможност и реално най-големият му шанс за изява са борбите му в Сан Франциско - град, в който кечът също се радва на значително внимание, но все пак град, който откъм медиен и зрителски интерес е с една идея по-назад от гореспоменатите Меки на американския кеч по това време. И така стигаме до ноември 1922 г., когато Дан хваща окото на кеч промоутъра Джон Контос и за първи път стъпва на сейнтлуиския ринг. Именно заради борбите му в Сейнт Луис името Дан Колов ще се чуе из цяла Америка.

Сейнтлуиският кеч промоутър Джон Контос

Още с пристигането на Колов в Сейнт Луис за него се говори като за борец със значителен потенциал и промоутърът Контос привидно има големи планове за българина. На 14-ти декември 1922 г. в Сейнт Луис се провежда един от най-важните кеч мачове за годината - световният шампион по кеч в тежка категория Ед "Удушвача" Люис защитава титлата си срещу популярния поляк Станислав Збизко. Дан Колов, който пребивава в Сейнт Луис вече повече от месец, се включва в подготовката на Збизко за срещата и двамата тренират заедно преди нея, но по-важното в случая е, че Дан се бори на въпросно шоу. Главната атракция естествено е мачът за световната титла, а вторият най-значим мач в шоуто е мачът на Колов. Опонентът му? Борецът, който му е бил най-редовния опонент през първите пет години от борцовата му кариера - гърка Джим Лондос. Пред публика от над 10 хиляди зрители (което е голяма спортна публика за онези години) Дан Колов за първи път се бори в кеч шоу, което на следващия ден ще бъде коментирано на страниците на вестници във всичките американски щати.

Гъркът Джим Лондос

Към момента на срещата им Джим Лондос е едно от най-популярните имена в американския кеч. Навсякъде, където се бори гъркът привлича значителен зрителски интерес (и в годините след това ще се превърне в безспорно най-голямата кеч звезда в света). Двамата с Колов са се борили много пъти и преди това, но това е най-високопрофилната им среща до този момент. Правилата на мача са стандартни. Изисква се победа в два от предвидените три манша. В крайна сметка срещата завършва само с един спечелен манш, но интересното в случая не е толкова резултата, а това как се стига до него. През първите две минути на срещата Дан доминира гърка и се опитва да го тушира. По едно време двамата се озовават в близост до въжета на ринга. Тогава, обаче, след като чува реферската свирка Дан спира да се бори, тъй като си мисли, че реферът му е дал сигнал да прекрати боренето поради факта, че двама борци се борят до въжетата. Колов и Лондос се изправят отново, Дан започва да спори със съдията, а междувременно Лондос издебва българина и го тушира изненадващо. Така Дан губи първия манш за по-малко от две минути. След това започва вторият манш и двамата се борят 50 минути, но в крайна сметка борбата им е прекратена, тъй като става 22:00 ч. и вече е време за главната среща. Тъй като Лондос е спечелил един от маншове съдията го обявява за победител в срещата. Това е първата загуба на Колов в Сейнт Луис. Дан протестира решението и твърди, че грешно е разбрал съдийската свирка като знак, че трябва да спре да се бори (а всъщност, реално, съдията не е дал подобна инструкция). Колов настоява за реванш, но в продължение на два месеца, поради няколко различни причини, Лондос отказва да се срещне с българина. В крайна сметка промоутърът Контос заплашва Лондос, че ще му наложи забрана да се бори в щата, ако не приеме предизвикателството, и така срещата се уговаря за 8-ми февруари 1923 г.

Колов срещу Лондос: преди срещата-реванш

Именно това е най-голямата среща на Дан Колов до този момент. Близо два месеца предизвикателства и коментари водят до нея. Опонентът му Лондос е не само най-редовния опонент на Дан в младата му борцова кариера, но е и едно от най-големите кеч имена в Америка. И на връх на всичко това срещата им се състои в една от Меките на кеча по това време. Това е шансът на Дан да стане звезда на национално ниво в САЩ и да докаже, че предишната победа на гърка е била случайна. "Ще успее ли силата на Колов да срази техниката на Лондос?", се чудят местната преса и любителите на кеча. Срещата отново е до спечелване на два от три манша, но този път е главната среща в програмата, така че няма как да бъде прекратена, тъй като е станало време за друга среща. Борбата е изключително оспорвана. Всички репортажи наричат мачът между Колов и Лондос може би най-добрият мач в Сейнт Луис от доста време насам. Българинът излиза начело, така да се каже, когато печели първия манш. Продължителността му е 7 минути и половина. Вторият манш е спечелен от гърка, но на Лондос му отнема значително повече време да запише туш над българина - цели 83 минути. В третия и финален манш, след 29 минути борба, Лондос успява да запише туш над Колов и така печели срещата. Макар и да губи Дан се представя изключително достойно и доказва, че може да се бори на едно ниво с една от най-големите кеч звезди. В дните след това се разбира, че Дан си е изкълчил глезена по време на втория манш и българинът отдава загубата именно на това. Що се отнася до кариерата на Колов и нейното бъдещо развитие, обаче, по-важното нещо около тази среща може би е случващото се извън ринга. След близо два месеца приказки и реклама в крайна сметка срещата между Лондос и Колов не привлича голямата публика, на която се надява промоутъра Контос. Мачът е посетен от около 4 хиляди зрители, които плащат около $6800 за билети (което се равнява на около 100 хиляди долара в наши дни). Това е един добър кеч приход за онези години, но е приход, който е под очакванията на Контос. Нещо повече, болшинството от феновете в залата са гърци, т.е. очевидно е, че Лондос е борецът, заради когото повечето зрители са си закупили билети. Още относно евентуалното отражение на този факт върху кариерата на Дан ще споменем след малко.

Колов срещу Лондос: резултатът от срещата

Междувременно, докато все още се уговаря срещата между Колов и Лондос, промоутърът Джон Контос показва голямо доверие в уменията на българина. В края на януари 1923 г. Контос отправя предизвикателство към настоящия световен шампион по бокс в тежка категория Джак Демпси. Демпси, който е безспорно една от най-големите звезди в историята на бокса, е предизвикан от Контос да се изправи срещу борец по избор на боксьора. За да покаже колко сериозни са намеренията му Контос дори предлага да остави депозит от 10 хиляди долара, за да гарантира срещата. Предложените от Контос имена за опоненти на Демпси са борците Ед Люис, Джим Лондос и Дан Колов. Контос отлично знае, че надали Демпси ще приеме предизвикателството, но това все пак е възможност за безплатна медийна реклама из цяла Америка, тъй като едно подобно предизвикателство ще бъде отразено навсякъде. Фактът, че Контос назовава Колов като един от възможните борци за тази евентуална среща говори много добре за мнението на Контос за българина. В онези години промоутърите и борците често правят такива дръзки предизвикателства към други борци или боксьори, тъй като знаят, че най-вероятно няма да се стигне до подобна среща. И все пак, в случай, че случайно предизвиканият приеме предизвикателството назованите имена в него трябва да са хора, които могат да се представят добре в една истинска среща. Иначе казано, Контос вярва, че ако евентуално Демпси се съгласи да се бие с някой борец именно Люис, Лондос и Колов са тримата от борците му, които имат най-голям шанс да победят боксьора в една смесена среща борец срещу боксьор. Контос по това време е един от най-влиятелните кеч промоутъри в САЩ и е явно, че той вижда голям потенциал в българина Дан Колов.

Световният шампион Джак Демпси и предизвикателството към него

Най-големият шанс за изява, който Джон Контос дава на Дан Колов, обаче, не е нито мачът с Лондос, нито предизвикателството към Демпси. Докато Колов предизвиква гърка да му даде реванш, а Контос офертира световния шампион по бокс да се изправи срещу борец, започва да се говори за един друг евентуален голям мач - световният кеч шампион в тежка категория Ед "Удушвача" Люис срещу Дан Колов. Всичко започва в началото на 1923 г., когато Дан казва, че иска мач с Люис и прави едно гръмко изказване. Колов заявява пред сейтнлуиската преса, а после историята е отразена и на национално ниво, че любимата headlock хватка на световния шампион Люис е слаба хватка, от която Дан твърди, че може да се измъкне с лекота. Прякорът на Люис, "Удушвача", идва именно от тази хватка и именно това е хватката, с която Люис побеждава всичките си опоненти. Headlock-ът на Люис е считан за може би най-опасната кеч хватка по това време, а българинът твърди, че ще се измъкне от нея без проблем и то многократно. Нещо повече, Колов казва, че ако Люис се съгласи да се бори с него в началото на срещата Колов ще се остави световния шампион да му сложи няколко headlock-а. Това дръзко предизвикателство привлича вниманието на пресата в цяла Америка.

Ед "Удушвача" Люис демонстрира популярната си headlock хватка

В продължение на три месеца Колов предизвиква шампиона Люис и продължава да твърди, че headlock-ът на Люис не го плаши. Люис и менажерът му Били Сандау няколко пъти отказват срещата под предтекст, че няма пари в подобен мач, тъй като Колов не е голяма звезда. В крайна сметка промоутърът Контос успява да уреди нещата и мачът между Колов и Люис е насрочен за 7-ми март 1923 г. в град Сейнт Луис. Дан Колов за първи път стъпва на ринга срещу настоящия световен шампион по кеч в тежка категория. До последния момент се говори, че срещата може да започне с обещания от Колов хендикап, при който българинът ще позволи на шампиона да го заключи в headlock 5 пъти, обаче накрая Контос забранява този хендикап. Само месец след най-голямата среща в кариерата му (реванша с Лондос), Колов се озовава в дори по-голяма среща. Представянето на българина отново е достойно, но той губи от световния шампион. На Люис му трябват над 72 минути, за да запише два туша над българина, и по време на срещата той използва headlock хватката общо цели 46 пъти (като Дан се измъква от 44 от тези 46 захвата). Макар и да губи, Колов доказва, че знаменитият headlock на Люис не е чак толкова страшен за борец от висотата на българина.

Колов срещу Люис: преди и след срещата

Срещите му с Лондос и Люис, а и предизвикателстото към Демпси, правят Колов един от най-одумваните борци в американския кеч през първите месеци на 1923 г. Няма как да се определи точно, но надали би било преувеличение, ако се каже, че Дан е един от 10-те най-коментирани борци в САЩ по това време. Само няколко месеца преди това името на българина е известно единствено в няколко щата, а сега цяла Америка вече е чувала за Дан Колов. Дан се озовава на правилното място (Сейнт Луис), попада в ръцете на правилния промоутър (Джон Контос) и така си изгражда име на национално ниво. В Сейнт Луис Дан участва във високопрофилни срещи и макар и да ги губи, тези срещи го издигат на едно ново ниво и го правят утвърдена звезда в американския кеч. Фактът че е утвърдена звезда му дава възможност да се бори в главни мачове из доста американски щати още цяло десетилетие след това. Ако не бяха борбите му в Сейнт Луис не се знае как щеше да се развие кариерата на българина. Щеше ли да успее да прогресира по друг начин или щеше да си остане просто един борец на регионално ниво? Само можем да гадаем...

От друга страна, трябва да се спомене и нещо друго. Сейнт Луис е мястото, където Дан Колов се затвърждава като звезда в американския кеч и мястото, което му отваря редица врати, но в същото време Сейнт Луис може би е и мястото, което в известна степен ограничава бъдещата му кеч кариера в САЩ. Промоутърът Контос гласува голямо доверие на Дан и Дан оправдава това доверие с доброто си представяне на ринга, но не го оправдава извън ринга. Както вече стана дума, приходът от реванша му с Лондос разочарова Контос, а после и срещата на Колов със световния шампион Люис също не привлича достатъчно голям приход. И в двата мача Контос влага много надежди и това са срещи, за които се говори в продължение на 2-3 месеца, но и двете срещи се представят под надеждите на промоутъра що се отнася до приходите. Кечът, с който се занимава Дан Колов, е тип професионална борба. Ключовата дума тук е професионална. Както едно време, така и в наши дни, най-важното нещо за кеч промоутърите винаги са били приходите. Макар и уменията на ринга същп да са от голямо значение, винаги най-важното нещо за кеч организаторите са приходите. Борците, които пълнят залите, са борците, които получават най-големите мачове и най-големите шансове за изява. За съжаление, с двата му ключови мача в Сейнт Луис Дан Колов показва, че не е сред тези борци (поне не на този етап от кариерата му). Въпреки, че се бори с две от най-доходоносните кеч звезди в САЩ, срещите на Дан не успяват да привлекат чак толкова значителен приход. Как щеше да се развие кариерата му, ако и двете срещи бяха напълнили залата до краен предел? Ако Дан беше успял да се докаже като доходоносна атракция щеше ли това да промени курса на кариерата му в положителна насока? Щеше ли да бъде забелязан веднага и от другите големи кеч промоутъри и щеше ли да получи възможности за изява, които иначе не получава? Уви, няма как да разберем. Единствено можем да спекулираме. Така или иначе през следващото десетилетие Дан Колов има добра кеч кариера в Америка (която ще разгледаме в следващите материали) и е популярно име там, но все пак е интересно човек да се замисли как щяха да се развият нещата, ако мачовете му в Сейнт Луис бяха дали малко по-различни финансови резултати.

вторник, 28 февруари 2017 г.

Кеч кариерата на Дан Колов: първите пет години

Дончо Колев Тревненски е роден през 1892 г. в малкото севлиевско село Сенник. Той е петото от шест деца. Още на 5-годишна възраст Дончо остава полусирак, тъй като баща му почива. Семейството им е бедно, а самият Дончо е буйно дете, което не се задържа на едно място за много време. И така през пролетта на 1905 г. едва 12-годишният бъдещ борец заминава на гурбет в чужбина. Заедно с един от братята му отиват да работят като градинари в Будапеща. След 4 години работа в Унгария Дончо, привлечен от мълвата за добро заплащане там, решава да замине за Съединените американски щати. През есента на 1909 г. 16-годишният българин пристига в Ню Йорк и за постоянно се установява в САЩ. Първоначално си вади прехраната като работик по железопътните линии, а впоследствие се мести в град Питсбърг (и по-точно квартала Хоумстед), където си намира работа в железолеярна фабрика. Един ден в Хоумстед пристига пътуващ цирк. В програмата на цирка има професионален борец, който отправя предизвикателство към зрителите - ако някой успее да го победи ще получи определена сума. Аматьорът Дончо приема предизвикателството и благодарение на голямата си физическа сила успява да победи много по-опитния от него борец. Историята гласи, че впечатлен от представянето на българина директорът на фабриката, където работи Дончо, го насърчил да стане професионален борец и така нашенецът се захваща с професионална борба или по-точно с кеч. В настоящия материал накратко ще се запознаем с първите пет години от кеч кариерата му. Като цяло това е периодът от кариерата му, за който се знае най-малко, и всичко написано по-долу е написано на базата на наличната информация. В тази налична информация със сигурност има пропуски, но уви на този етап те не могат да бъдат запълнени.

Официалният дебют на Дoнчо в професионалния кеч е през 1917 г. под името Дан Колев. Тъй като името Дончо Тревненски е сложно за произнасяне за американците, в ранните му години в САЩ Дончо се представя като Дан Колев. Именно под това име дебютира и в професионалната борба, а после се бори и под други псевдоними, но общо взето е най-добре запомнен като Дан Колов. Преди Колов има и други българи в американския кеч, но повечето са в по-леките категории. Първият резултат с негово участие, който може да бъде намерен, е от декември 1917 г., но със сигурност има други професионални срещи и преди това. През първите месеци от борцовата му кариера Дан се бори основно в Хоумстед, където от време на време се провеждат кеч борби. Именно тук е и първата му среща с гърка Джим Лондос - борец, който в месеците и годините след това ще се превърне в един от най-големите опоненти на българина.

Дан Колов в началото на кеч кариерата му

С течение на времето Дан Колов трупа победи в Хоумстед, но Хоумстед е малко питсбъргско предградие и за местните борци там перспективите не са големи. През пролетта на 1918 г., обаче, късметът се усмихва на Дан и младият български борец хваща окото на опитния кеч промоутър Уилиям Бартън. Към пролетта на 1918 г. Бартън организира кеч срещи вече от над 10 години и е най-известен с това, че именно той е първият промоутър кой дава шанс за изява на легендарния Ед "Удушвача" Люис и е един от първите промоутъри, които слагат "Златният грък" Джим Лондос на върха на рекламните афиши. Колов се присъединява към групата от борци, които се борят в кеч шоутата, организирани от Бартън, и това му позволява да направи борби в два нови за него щата - Охайо и Мичиган. Името Дан Колов започва да става все по-познато и по-познато на любителите на кеча в този регион (Пенсилвания-Охайо-Мичиган) и впоследствие промоутърът Бартън решава да изправи българина пред най-голямото му препятствие до този момент - среща с борец от "Голямата четворка". Така наречената "Голяма четворка" по това време са четирите най-популярни кеч звезди в Америка: Джо Стекър, Ед Люис, Ърл Кадок и Владек Збизко. И така, през януари 1919 г. в град Кантън (щата Охайо), само година и малко след дебюта му професионалния кеч, Дан Колов за първи път стъпва на ринга срещу бивш световен шампион по кеч в тежка категория в лицето на поляка Владек Збизко. След над 43 минути борба Колов губи срещата, но се представя повече от достойно срещу един от най-добрите борци от онези години - доказателство за това е факта, че в знак на уважение след срещата им Збизко иска да стисне ръката на българина. Разочарован от изхода на мача, обаче, Дан не само, че отказва да стисне ръката на Збизко, но дори му забива шамар и след това напуска тепиха. Така приключва първата голяма среща в кариерата на българина.

Голямата четворка (от ляво надясно): Джо Стекър, Ед Люис, Ърл Кадок, Владек Збизко

Благодарение на асоциацията му с промоутъра Бартън Дан Колов получава шансове за изява на нови места и срещу нови опоненти, но истинският му първи голям пробив става на другото американско крайбрежие. Макар и да започва кариерата си в източните щати, през първите пет години от нея Дан постига най-големите си първоначални успехи и се бори най-често в югозападните щати. През 1918 г. и през първата половина на 1919 г. Колов и гърка Джим Лондос са две от главните звезди в трупата, така да се каже, на Бартън и през лятото на 1919 г. Колов и Лондос сменят крайбрежието и се преустановяват в щата Калифорния. През първите пет години от кеч кариерата му именно в тази част на Америка са повечето от най-големите борби и най-голямата слава на българина.

Джим Лондос

След няколкомесечна пауза утвърденият кеч промоутър Франк Шулър решава, че ще поднови организиранирането на кеч срещи в Сан Франциско и избира среща между Колов и Лондос като гвоздея на първата му кеч програма през юни 1919 г. Дали и занапред ще се организират кеч шоута в Сан Франциско зависи изцяло от това дали срещата между българина и гърка ще привлече достатъчно зрителски интерес. Мачът между Колов и Лондос пълни залата и така кеч срещите в Сан Франциско отново стават редовно събитие. През следващите три месеца Колов се бори в главните мачове на шоутата, организирани от Шулър, и именно тук той започва да бъде рекламиран като "Балканският лъв" за първи път. В Сан Франциско повечето от борбите на Колов са срещу Лондос и обикновно гърка печели, но Дан винаги се представя достойно и е втората най-голяма местна кеч звезда в Сан Франциско по това време (след Лондос). Най-големият му мач в Сан Франциско, обаче, е срещата му с бившия световен шампион Ед Люис. Няколко месеца преди това Колов и Люис тренират заедно, но до този момент никога не са се борили в официална среща. Това се променя през август 1919 г., когато "Удушвача" и "Балканският лъв" за първи път стъпват на ринга един срещу друг. Въпросната вечер условието на борбите е, че Люис трябва да победи както Колов, така и Лондос, в рамките на два часа. Люис не успява да изпълни задачата - трябват му цели 75 минути, за да победи българина, но не успява да тушира гърка в рамките на оказаното време. През следващите няколко години именно тази среща на Колов и доброто му представяне в нея винаги се цитира като най-важната му среща в младата му кеч кариера.

Американската преса за борбите на Дан Петров (Дан Колов) в Сан Франциско през 1919 г.

В Сан Франциско Колов вече си е изградил репутация на силен борец и през следващата година той продължава да се бори в югозападните щати и да затвърждава тази репутация. Бори се в щатите Юта, Айдахо, Невада, Аризона, Тексас, а и отново в Калифорния. Някои от по-известните му опоненти през този период са световният шампион в полутежка категория Ад Сантел, канадският шампион Джак Тейлър, Джак Шери, Дик Дейвискорт и други. През 1920 г. Колов получава и възможност да се бори извън САЩ за първи път. През юни месец Дан се изправя срещу бившия световен шампион по бокс в тежка категория Джак Джонсън. Към 1920 г. Джонсън, първият чернокож световен шампион по бокс, си вади прехраната не само с професионален бокс, но и с участия в кеч мачове. Кеч мачът между Колов и Джонсън се състои в Тихуана, Мексико, провежда се на открит стадион за борби с бикове и е един от най-големите мачове на българина в кариерата му до този момент. За съжаление резултатът от срещата не е известен - единствено се знае, че се е състояла.

Световният шампион по бокс Джак Джонсън

За съжаление няма абсолютно никаква информация какво се случва с Дан Колов през 1921 г. В американската преса не може да бъде намерено дори и едно споменавене на среща с негово участие през тази година. Всякаш Колов просто изчезва от кеч сцената изцяло. Възможните обяснения са няколко. Например, може наистина временно да е спрял да се занимава с кеч и да е работил нещо друго. Или пък може да се е борил в Азия, както се твърди в една стара българска статия за него, но конкретно тази теория е проблемна. Друг възможен вариант е просто да се е борил под напълно различен и неизвестен за мен псевдоним. Също така е възможно да се е борил в част на Щатите, от която не съществуват запазени вестници, макар че тази теория е малко вероятна. И не на последно място, може да е работил в пътуващ цирк и затова да не е участвал в официални срещи. Каквато и да е причината, факт е, че 1921 г. е пълна мистерия що се отнася до Дан Колов.

Дан Колов отново се появява на кеч сцената през януари 1922 г. и до октомври месец се бори в щатите Тексас и Луизиана. Тук е интересно да се отбележи, че през март месец Колов се присъединява към трупата на цирка на братята Кристи. Договорът му е за 22 седмици, но е възможно да го е прекратил по-рано. Ролята на Колов е да се бори срещу зрители от публиката, включително други професионални борци. Всеки мераклия може да си пробва късмета срещу българския борец, като условието е, че ако запалянкото успее да издържи на тепиха определено време без да бъде победен той ще получи определена сума (обикновено 50 или 100 долара, което е значителна сума по това време). През онези години доста от най-способните борци работят именно в цирковете. За да работиш като цирков борец се изискват наистина добри умения, тъй като се бориш срещу всякакви опоненти и трябва да си подготвен за всичко. Дали циркът ще загуби пари зависи изцяло от това дали цирковият борец ще успее да победи зрителя. Съответно, цирковете не взимат случайни борци за подобна роля, а само борци с истински качества. И така, в циркови и официални борби, протича 1922 г. за Дан Колов. Всичките му перипетии и срещи до този момент го довеждат до ноември 1922 г., когато Дан получава най-голямата си възможност за изява до този момент и скоро името му ще се чуе в цяла Америка. Повече подробности за това, обаче, ще видим в следващия материал за кеч кариерата на Дан Колов.

Дан Петров (Дан Колов) се присъединява към цирка на братята Кристи

И за финал, как могат да бъдат обобщени първите пет години от кариерата на Дан Колов? Дан е една млада кеч звезда, която бързо набира популярност в няколко американски щата. Голяма заслуга за това имат промоутърите Бартън и Шулър, които виждат потенциал в него и му дават шанс да се бори със силни опоненти. Малко са професионалните борци, които в рамките на първите две години от кариерата им получават възможност да се изправят срещу 2 от 4-те най-големи кеч имена в Америка по това време (Люис и Збизко). Това говори красноречиво за потенциала на българина. Нещо повече, най-честият опонент на Дан през тези години е гърка Джим Лондос, който е най-бързо набиращият популярност борец по това време и е де факто кеч звезда номер 5 в Америка. В рамките на 18 месеца Колов и Лондос се борят над 10 пъти и именно Колов е един от най-ранните големи опоненти на легендарния грък. Първите пет години от кеч кариерата на Дан Колов го завеждат в 10 различни американски щата и той успява да си изгради добра репутация. И все пак, на този етап от кариерата му той все още е едно изцяло регионално име и тепърва му предстои да добие национална слава.

Американските щати, в които се бори Дан Колов през първите 5 години от кеч кариерата му

понеделник, 30 януари 2017 г.

Дан Колов и мистерията Джики Хиген

От следващия материал натам започваме да разглеждаме кариерата на легендарния български професионален борец Дан Колов. Историята на кариерата му, кaкто ще бъде разказана тя в този блог, ще бъде малко по-различна от популярната версия, която винаги се рецитира в българските материали за Колов. Ще разбулим някои митове относно неговите борби и същевременно ще се запознаем с факти, които досега не са били коментирани у нас, тъй като особено първите 2/3 от кариерата на Дан Колов никога не са били проучвани подробно от родните автори. Преди това, обаче, трябва да насочим поглед към един мистериозен случай. Става дума за един от най-популярните мачове на Колов. Тази среща умишлено няма да бъде спомената в предстоящите материали за борцовата му кариера и малко по-долу ще стане ясно защо няма да бъде спомената.

Ако някога сте чели български материали за Дан Колов вероятно името Джики Хиген ви звучи познато. В българските материали винаги се споменава, че победата на Колов над японеца Хиген е една от най-големите и епични победи на Колов, ако не и най-голямата. Историята гласи, че през 1921 г. (обикновено това е споменаваната година в по-съвременните материали) Колов отишъл в Токио, където се борил с легендарния японски борец "Удушвача" Джики Хиген пред 30 хиляди зрители, включително японския император. След изключително тежка борба българинът успял да спечели срещата. Историята определено е интересна, но всъщност истинска ли е? Както видяхме при Никола Петров, понякога българските материали за професионални борци от миналото митологизират въпросните български личности и описват събития, които всъщност не са се случвали. В този ред на мисли, победата на Колов над Хиген реална ли е или е просто мит? От години насам се опитвам проуча този въпрос и проучването разкри любопитни резултати...

Дан Колов

Логично, първото нещо, което следва да се направи, за да се провери истинността на историята с Колов и Хиген е да се проучи самия Хиген. Кой е той и колко голямо име е бил наистина? И още с това първо проучване започват проблемите. За борец, който уж е бил легендарен по целия свят и идол на японската публика, странно Хиген не се споменава никъде. Нито в кеч книги, нито в статии от стари вестници, нито в интернет статии на тема кеч. Името Джики Хиген може да бъде намерено единствено и само в материали за Дан Колов, писани от български автори или базирани на материали от български автори. Поне това показва едно подробно търсене на повече информация за Хиген. Нещо повече, консултацията ми с японски кеч историци даде същия резултат - дори и експертите на тема историята на кеча в Япония не са чували за такъв професионален борец. Всъщност, те ми казват, че дори самото име Джики Хиген не звучи японско (обикновено японските фамилии завършват на гласна).

Добре, тогава може би просто името е объркано? В старата преса понякога чуждите имена са били изписвани грешно и съответно оттам името Джики Хиген може да е било запомнено грешно и така да е останало и занапред. Окей, нека да проверим и тази теория. Проверката показва, обаче, че и тази теза издиша. Защо? Защото кечът не съществува като спорт в Япония през 20-те години на 20-ти век (с едно малко изключение през 1928 г., когато японския кечист/джудист/състезател по жиу-житцу Таро Мияке пристига от САЩ и се опитва да популяризира кеча в Япония, но не успява). Има шепа японски професионални кеч борци извън Япония, но в Япония кечът не се практикува като професионален спорт. По това време в Япония са популярни бойни изкуства като сумо, джудо, жиу-житцу и др. В българските материали се твърди, че Хиген е бил легендарен кечист (борец по свободна борба), но как може да е такъв като в страната му въобще не е имало кеч? Възможно ли е всъщност да не е бил кеч борец, а да е практикувал друго бойно изкуство? На теория, да, възможно е. И все пак, дори да речем, че това е било така отново се сблъскваме с проблема, че името Хиген (или име близко до него) не се споменава и в историята на други спортове. Всякаш просто не е съществувала такава личност.

Дан Колов в Япония (карикатура от българската преса, 1967 г.)

В процеса на проучване на Хиген става очевидно, че не може да бъде намерена никаква информация за него, така че единственият вариант, който остава е мистериозната му среща с Дан Колов да бъде разгледана от гледна точка на българина. Поглед върху наличните резултати от срещите на Колов показва нещо интересно - не съществува дори и един резултат с Дан Колов от 1921 г. За всяка друга година от началото до края на кариерата му могат да бъдат намерени резултати от негови срещи, но не и за 1921 г. Възможно ли е това да е така, защото Колов по това време е бил в Япония? По принцип в по-съвременните родни материали историята за Колов и Хиген гласи, че Колов е бил в Япония през 1921 г. (малко повече относно точната година ще си поговорим по-долу), т.е. привидно Колов изчезва от американската кеч сцена точно по времето, когато в нашите материали се твърди, че е бил в Япония. Или, може би, причината защо не могат да бъдат намерени кеч резултати с Колов през 1921 г. в САЩ е, защото той се бори под друг неизвестен за нас кеч псевдоним или по някаква причина въобще не се бори? Докато сме на темата за пътувания на Колов извън САЩ тук е интересно да се отбележи и нещо друго - за всички негови потвърдени пътувания извън САЩ (били те до Европа или до Австралия) съществуват пътнически манифести, които доказват, че Колов е пътувал извън САЩ, когато се твърди, че е пътувал. За пътуване до или от Япония, обаче, не могат да бъдат намерени подобни документи, което е поредното нещо, което накланя везните в полза на тезата, че всъщност не е ходил там.

Почти всичко до този момент сочи, че историята с Хиген е български мит, но изведнъж стигаме до един изключително любопитен цитат от американската преса. През пролетта на 1925 г. един сейнтлуиски вестник съобщава, че наскоро Дан Колов се е завърнал от няколкомесечно турне в Япония, където е изучавал тънкостите на жиу-житцуто. Седмица по-късно друг сейнтлуиски вестник пък казва, че Колов е прекарал последните 12 месеца в Япония, където е участвал в много жиу-житцу срещи. Това са единствените други места, освен в български материали, където може да бъде намерена информация, че Колов някога е бил в Япония. Преглед на наличните резултати от кеч срещи на Колов показва, че през цялата 1925 г. се бори в САЩ, обаче за сметка на това през втората половина на 1924 г. съществува един няколкомесечен период, в който липсват каквито и да е било кеч резултати с Колов. На теория е възможно това да е така, защото Колов наистина не е бил в Америка, но все пак трябва да се отбележи, че не съществува никакво друго потвърждение на тази теза (нито информация от японски източници, нито корабни манифести, нито други англоезични материали, които да повторят това твърдение), а и самите сейнтлуиски вестници си противоречат що се отнася до продължителността на престоя на Колов в Япония. 12 месеца, например, със сигурност не е възможно, защото има резултати с Колов от САЩ, които директно опровергават това твърдение. Съответно, напълно възможно е въпросните твърдения за японско турне на Колов да са просто измислен факт от местния сейтлуиски кеч организатор с цел реклама на предстоящата борба на Колов в града. В онези години често има такива ситуации, при които се публикува фалшива информация, за да може предстоящата среща или самият борец да звучат като по-интересни и съответно това да накара повече зрители да си закупят билет за борбите.

Сейнтлуиската преса твърди, че Дан Колов наскоро се е завърнал от Япония (пролет 1925 г.)

След като разгледахме нещата от гледна точка на Хиген, а след това и на Колов, единственото, което остава е да издирим първоизточника на историята. Това отне известно време, но след подробен преглед на старата българска преса оригиналният източник на историята за срещата между българина и японеца беше намерен. Когато Дан Колов се завръща в България за първи път през пролетта на 1935 г. той дава интервюта за редица родни вестници. В тези интервюта Колов разказва за живота и кариерата си до този момент. Тук изниква следният въпрос: в колко от тези интервюта се споменава голямата му победа над Хиген? Само в едно... Единствено и само интервюто на Колов с вестник "Спорт" говори за тази голяма победа на българския борец и в интервюто се казва, че тя е била през 1925 г. (а не през 1921 г. както се твърди в по-съвременните материали за Колов) - тук припомням, че съществуват резултати от срещи на Колов, които доказват, че се бори в САЩ през цялата 1925 г., така че няма как да е бил в Япония през тази година. В никое друго интервю дори не се и загатва за турне на Колов в Япония. В повечето интервюта Колов коментира едни и същи негови срещи, които счита за най-важни, но единствено в това интервю споменава Хиген. Това ми се стори изключително странно и съмнително. Не би ли следвало, ако победата му над Хиген наистина е толкова важна и голяма, да е спомената в редица интервюта както другите му големи победи?

Интервюто-източник на историята с Дан Колов и Джики Хиген (1935 г., в-к "Спорт")

Малко по-подробен преглед на въпросното интервю затвърди опасенията ми за истинността му. Интервюто съдържа фактологични грешки като например:
= Твърдението, че гръкът Джим Лондос е станал световен шампион по кеч през 1925 г. Това просто не е вярно - Лондос става шампион чак през 1930 г. В други български интервюта Колов много точно преразказва историята на световната титла. Странно е, че тук казва нещо напълно различно и грешно.
= Твърдението, че Колов първо се е борил в Австралия, а после в Нова Зеландия. Обратно е - първо в Нова Зеландия и след това в Австралия.
= Твърдението, че в Австралия Колов е победил борец на име "Австралийската горила" Оле Риан. С тази измислена победа се запознахме накратко във Фейсбук страницата на блога, а сега само ще добавя, че оригиналният източник на историята за Риан е същият този в-к "Спорт" и реално в интервюто си с тях Колов я потвърждава, а всъщност въпросната победа не се споменава в никое друго негово българско интервю или статия за него от онези години, защото такъв мач просто не се е състоял.
= Твърдението, че Дан Колов е имал над 2,000 срещи. В различни интервюта с Колов през годините се споменават различни цифри. Само в две от тях се споменава тази цифра. Обикновено цифрата, която Колов цитира в интервюта варира между 700 и 900 мача.

Казано накратко: въпросното интервю с Колов най-вероятно не е реално и думите в него не са на Колов, а са измислени от журналиста. Интервюто е пълно с твърдения, които не могат да бъдат намерени в други интервюта с Колов и с твърдения, които директно противоречат на реални факти. По принцип в-к "Спорт" - най-популярният български спортен вестник през онези години - е вестник с добра репутация и пише верни неща, но уви понякога си позволяват да навлизат в митологизиране конкретно що се отнася до борците. Рядко, но се случва. В страниците на вестника, например, могат да бъдат намерени и подобни примери относно другия най-популярен български борец през 30-те години на 20-ти век - Петър Ферещанов. Има няколко случая, когато вестникът съобщава, че Ферещанов е станал победител в определен турнир в чужбина, а всъщност той дори не е завършил в челната тройка.

Дългогодишното проучване на историята на българите в професионалната борба ме е научило да избягвам да говоря със стопроцентова сигурност относно определени факти, тъй като винаги има теоритична вероятност да изскочи нова информация, която да обори вече установената версия, но на базата на всичко казано по-горе моето заключение е, че историята за победата на Дан Колов над "Задушвача" Джики Хиген е български мит, който не отговаря на реалността. Историята за победата първо, и единствено, е публикувана във в-к "Спорт" през 1935 г. и малко по-късно същата година е публикувана и в първата българска книга за Колов ("Дан Колов - Царят на кеча. Живот и борби" от Д. Асенов). След това историята не се споменава никъде, поне според моето проучване, и чак когато след 1944 г. в България започват да се пишат нови статии и книги за Колов историята вече фигурира във всеки един от материалите и се затвърждава като общоприет факт. Оставям ви сами да си прецените дали вярвате или не на базата на гореизтъкнатите факти и размишления, но аз лично докато не видя конкретно доказателство за истинността на историята ще я считам за измислена история. Дан Колов безспорно е побеждавал големи борци, но "Джики Хиген" не е един от тях.

понеделник, 26 декември 2016 г.

Дан Колов и неговите кеч псевдоними

В няколко предстоящи материала ще се запознаем с кариерата на легендарния български професионален борец Дан Колов. У нас е писано и продължава да се пише много за Колов, но уви в материалите често има неточности и доста важни факти за кариерата му не са споменати. Причината за това е, че българските материали обикновено се позовават на 2-3 основни български източника от преди 1989 г. и едни и същи неща се повтарят отново и отново без да бъдат проверени в допълнителни източници. За съжаление особено борбите му извън Европа не са били проучвани подробно от наши автори. Едно подобно проучване разкрива много нови и неизвестни у нас факти за кариерата му. Например, един такъв факт са различните имена, под които Колов се е борил.

У нас Дончо Колев Тревненски (26.12.1892-27.03.1940) е известен с псевдонима Дан Колов и именно това е псевдонима, с който е обявяван в болшинството от борбите му през годините, но това далеч не е единственото име, под което се е борил. По време на северноамериканския период от кеч кариерата му (1917-1933) Дончо е познат с над 10 различни имена. За да няма ненужно объркване от следващия материал натам Дан Колов ще бъде наричан само Дан Колов. И именно затова преди да започнем да разглеждаме кеч кариерата му нека първо да се запознаем с различните му имена през годините.

Дончо Тревненски дебютира в професионалния кеч през 1917 г. Първоначално той се бори в щатите Пенсилвания и Охайо, където е познат като Дан Колев. Колев, естествено, е бащиното му име и всъщност Дан Колев е и името, което нашенецът използва като официално име в САЩ по това време.

Дан Колев (Колов) в американската преса през декември 1917 г.

Подробен преглед на старата американска преса показва, че поне според наличната информация Дончо се бори за първи път под името Дан Колов в град Детройт, щата Мичиган, през май 1918 г. Това е и момента, когато Дан Колев изчезва от американските кеч шоута и е заменен от Дан Колов. Дан Колов става новият и единствен кеч псевдоним на Дончо... поне през следващата една година.

Тук е интересно да се отбележи и нещо друго. Тогавашната преса понякога прави и грешки. Понякога бъркат народността му (руснак, югославянин, унгарец...), а други пъти изписват името му грешно. Например, през 1919 г. за кратко в мичиганската преса той е рекламиран като Дан Колив. На теория е възможно за кратко това да е било официалното му кеч име, но по-скоро става дума за грешно изписано име, тъй като въпросните реклами са само в един град.

Дан Колив (Колов) в американската преса през март 1919 г.

И така стигаме до най-популярния му псевдоним след Дан Колов - Дан Петров. Дан Петров е главното име, под което се бори в периода 1919-1922 г. Всъщност, понякога го рекламират и като Данте Петров, но основното име е Дан Петров. За първи път Дончо се бори под това име в Сан Франциско, щата Калифорния, през юни 1919 г. Въпросните му борби в Сан Франциско могат да бъдат считани за първият му голям пробив на кеч сцената. Именно това е завръщането на кеч борбите в града след известно отсъствие и българинът Дан Петров и най-вече гръкът Джим Лондос са борците, които връщат зрителския интерес към кеча в Сан Франциско. През следващите три години Дончо се бори като Дан Петров и в щатите Юта, Айдахо, Невада, Луизиана и Тексас. Дори посещава и Мексико под това име.

Дан Петров (Колов) в американската преса през октомври 1919 г.

Междувременно, за кратки периоди през 1920 г. и 1922 г. Дончо се бори и под името Дан Ков в щатите Аризона, Тексас и Луизиана.

Дан Ков (Колов) в американската преса през август 1920 г.

Явно е, че през първите пет години от кариерата му, когато Дончо все още не е чак толкова популярно кеч име, той няма установен кеч псевдоним и той, менажерите му и организаторите на кеч шоутата експериментират с различни имена. През тези първи пет години Дан Петров е най-популярният му псевдоним. В края на 1922 г., обаче, Дончо започва начисто, така да се каже, и се връща към име, което не е използвал от 1919 г. насам - Дан Колов. През ноември 1922 г. Дан Колов дебютира в град Сейнт Луис, щата Мисури. По това време Сейнт Луис е един от главните кеч градове в САЩ и тук българинът получава шанс да бъде главна кеч звезда. Именно тук името Дан Колов се затвърждава като основния му кеч псевдоним и именно заради борбите му в Сейнт Луис с Ед "Удушвача" Люис и "Златният грък" Джим Лондос името Дан Колов става популярно на национално ниво в САЩ. За първи път вестниците в цяла Америка пишат за българина Дан Колов.

Дан Колов в американската преса през януари 1923 г.

От края на 1922 г. до началото на 1928 г. нашенецът се бори единствено и само под името Дан Колов и обикаля доста от американските щати (21 щата, ако трябва да бъдем точни). Бори се и в Канада. Репутацията му на силен борец нараства много през тези години и в началото на 1928 г. тази негова репутация го довежда в една от Меките на американския кеч - Ню Йорк Сити. В Ню Йорк се наблюдава нещо интересно - едва ли не борба как да бъде наричан. Преглед на нюйоркската преса показва, че там той е рекламиран с две имена едновременно - Дан Колов и Данте Колов. За една и съща негова среща могат да бъдат намерени статии от различни вестници, които го наричат както Дан, така и Данте. Има някаква странна "борба" между различните репортажи относно името му. Всякаш самите журналисти не са сигурни дали трябва да е Дан или Данте.

През същата година Дан Колов дебютира в Монреал, Канада, където местния кеч организатор работи заедно с нюйоркските организатори и използва доста борци от Ню Йорк. Макар и понякога местните журналисти да се изпускат и да го наричат Колов, като цяло престоят на Дончо в Монреал протича под вече познатия псевдоним Дан Петров. Българинът до такава степен се затвърждава като Дан Петров там, че дори и когато почива през 1940 г. местната преса го нарича Дан Петров-Колов, макар че е много по-известен навсякъде другаде като Дан Колов.

Дан Петров-Колов в канадската преса

Както се вижда Дончо се бори под няколко различни имена през годините, но безспорно най-популярният случай ще се отнася до различните му псевдоними е едно скандално разкритие на вестник "Бостън Хералд" през 1929 г. На 11-ти юни 1929 г. въпросният вестник публикува експозе, в което разкрива, че настоящият световен шампион по кеч в тежка категория "Динамита" Гус Соненберг е защитавал световната си титла срещу шепа борци отново и отново. Скандалът идва от факта, че въпросните борци нарочно са били рекламирани под различни имена, за да изглежда така всякаш Соненберг защитава титлата си срещу много борци, а не срещу само шепа внимателно подбрани борци. Българинът Дан Колов е един от борците. В рамките на три месеца нашенецът се изправя срещу световния шампион шест пъти под пет различни имена - Дейв Шанън, Дан Колмън, Дейв/Дан Петров, Фред Готч и Дан Колов. Разкритието на бостънския вестник води до едногодишна забрана за Колов да се бори в щата Илинойс, а пък Соненберг е отстранен в три щата. Двамата, естествено, отричат твърденията, но преглед на местната преса в градовете, където се провеждат срещите потвърждава, че Колов наистина е рекламиран под различни псевдоними. Извинението на Соненберг и Колов е, че това е станало без тяхно знание, което на теория е възможно, но не и когато става дума за няколко различни кеч организатори в различни градове, същият прийом е използван и при други опоненти на Соненберг и най-вече защото пред зрителите в залата са използвани същите имена, така че просто няма вариант, при който Колов да не е знаел, че е бил рекламиран под друго име. Въпросният скандал през 1929 г. получава много медийно внимание в САЩ и ще го разгледаме малко по-подробно по-нататък в блога, когато дойде време да се запознаем с интересната роля на Дан Колов в кариерата на Соненберг и други двама световни шампиони по кеч. От юни 1929 г. натам, с изключение на една среща, Дончо винаги се бори под името Дан Колов.

Дан Колов (и различните му псевдоними) срещу Гус Соненберг през 1929 г.

И в крайна сметка, защо легендарният български борец се бори под толкова много различни имена? Няма как да се даде сигурен отговор на този въпрос относно всичките имена, но все пак могат да бъдат изтъкнати няколко вероятни причини. През първите години от кеч кариерата му, когато Дончо все още не е затвърдено кеч име, той сменя няколко менажера. В тези години менажерите отговарят за намирането на срещи за борците и за рекламата на борците. Силно вероятно е различните му менажери да са имали различни предпочитания какво да бъде името му на ринга и това да е причината защо през първите пет години от кариерата му името му е по-непостоянно. Дончо спира да работи с менажери горе-долу по същото време, когато навсякъде започва да се бори под името Дан Колов. Впоследствие Дан Колов му става името и в официални документи (преди това е Дан Колев). Друга основна причина защо няколко пъти си сменя кеч псевдонима най-вероятно е "новото начало". Подобно нещо се наблюдава и при други борци от онези години - когато се установят в нов град и получат голям шанс за изява те започват начисто с ново име. В случая на Колов има подобен момент в Сан Франциско, Сейнт Луис, Ню Йорк (донякъде) и Монреал. Предпочитанията на местните кеч организатори вероятно също са изиграли важна роля в смяната на имената. И на последно място, няма как да не се спомене и една друга причина за използването на псевдоними - ако не искаш репутацията ти да бъде накърнявана. В онези години пресата е основния източник на информация за хората. Съответно, ако си популярен като Дан Петров в Калифорния и като Дан Ков в Тексас, ако Ков загуби среща в Тексас и тази информация случайно е публикувана в Калифорния никой няма да знае, че Ков и Петров са един и същи борец и така репутацията на Петров в Калифорния си остава ненакърнена.

---------------------------------------------------------------

Що се отнася до Дан Колов и имената му друг любопитен момент, който си струва да се отбележи са прякорите, с които е бил известен през годините.

Независимо дали се бори като Дан Колов, Петров или Ков основният му прякор в САЩ е "Балканският лъв". Почти винаги е рекламиран с този прякор. Според наличната информация първата му борба, където е рекламиран като "балкански лъв", е в Сан Франциско през юни 1919 г.

"Балканският лъв" Дан Колов - реклама от американската преса (1930 г.)

Тук за момент ще се отклоним в малко по-друга насока и ще хвърлим кратък поглед върху историята на "балканските лъвове" в американския кеч. На първо място трябва да се отбележи, че Дан Колов не е първият. Първият борец, който е рекламиран с прякора "Балканският лъв" е турчинът, роден в Силистренско, Юсиф Махмут. Махмут се бори в САЩ в периода 1908-1912 и е едно от най-популярните кеч имена там по това време. Възможно е Колов или Франк Шулър (организаторът на борбите на Колов в Сан Франциско през 1919 г.) да е взаимствал прякора "Балканският лъв" именно от Махмут. В началото на 20-те Махмут се завръща в САЩ и така "балканските лъвове" в американския кеч стават двама. Горе-долу по същото време се появява и трети "балкански лъв" - американският борец Джо Зикмън започва да се подвизава под псевдонима "Балканският лъв" Джо Петров. Не дълго след това Махмут се оттегля от ринга, а Зикмън спира да се бори под името Джо Петров и така Колов остава единсвения "балкански лъв" в кеча. Това се промяна в средата на 30-те, когато двама български борци (Илия Елчинов и Васил Ненов) за кратко са рекламирани с прякора "Балканският лъв". Последният борец, който използва този прякор в американския кеч е сърбина Неделко Илич, който за кратко през 1941 г. също носи прякора "Балканският лъв".

Другите "балкански лъвове" в американския кеч (от ляво надясно):
Юсиф Махмут, Джо Зикмън, Илия Елчинов, Васил Ненов, Неделко Илич


Другият популярен прякор на Колов е "Кинг Конг". Колов става известен с това прозвище през септември 1933 г., когато дебютира на парижкия ринг. Първият игрален филм за Кинг Конг се излъчва по-рано същата година и е голям хит. Визуалната прилика на българина с филмовия образ го прави перфектен кандидат да носи този прякор. Именно Колов е първият "Кинг Конг" в кеча. В годините и десетилетията след това има много други борци, които носят прякора "Кинг Конг" (Кокс, Джордж, Цая, Каши, Моска, Тавърн, Броуди, Бънди и др.) и някои от тях са големи кеч звезди, но нашенецът винаги ще си остане първият. Любопитно е да се отбележи, че в България през 40-те има професионален борец, който е известен като "Кинг Конг II", тъй като е спряган за наследник на Колов. Въпросният борец е Колю Маринов, който е не само най-голямата звезда на българската професионална борба през част от 40-те, но и първото главно лице на българската аматьорска борба след 1944 г.

"Кинг Конг II" Колю Маринов

сряда, 14 декември 2016 г.

Джордж Стайф - българинът, чиято кеч кариера завърши заради арест

Следващият българин, което ще разгледаме е борец, който се бори под псевдонима Джордж Стайф. Според наличната информация именно Стайф е първият българин с активна кеч кариера в САЩ. В американския кеч има и други българи преди него, но при тях става дума за единица срещи, докато Стайф се бори по-често. За Джордж Стайф са известни следните неща.

Роден е в България около 1888 г. Годината му на емиграция в САЩ не е известна, но със сигурност е преди 1910 г.

Българският борец Джордж Стайф

За съжаление няма информация какво е българското му име. В американския кеч е познат под псевдонима Джордж Стайф или Стийф. На английски фамилията се пише Steif, което може да се произнесе или като Стайф, или като Стийф. Не съм сигурен кой е правилният начин, но аз лично предпочитам Стайф и затова го наричам Стайф.

През първите му години в САЩ Стайф живее в щата Монтана и именно там са болшинството от борбите му. Освен в Монтана през годините той се бори и в щатите Вашингтон, Минесота и Юта.

Започва да се занимава с борба на около 18-годишна възраст и няколко години по-късно става професионален кеч борец. Първите кеч резултати с негово участие, които могат да бъдат намерени са от 1911 г., но най-вероятно дебютът му в кеча е предишната година. Кеч кариерата му приключва през 1914 г.

Реклама за една от борбите на Джордж Стайф

Теглото му през годините се върти около 70-73 килограма, което е точно на тогавашната граница между средната и полутежката категории. Понякога Стайф се води към полутежката, но най-често се бори в средната категория.

Двама от по-известните му опоненти са Хенри Ирслингър и Крис Джордан, които към момента на борбите им с българина са бъдещи световни кеч шампиони в средна категория. Поне според наличните резултати, Ирслингър например така и не успява да победи българина. Съществуват сведения за две техни срещи през 1913 г., като и двете завършват без убедителен победител. И двата им мача са до спечелване на два от три манша. В първата среща Ирслингър печели първия манш за 103 минути, но не успява да запише втори туш преди изтичането на времевия лимит на срещата, а във втория мач Стайф печели първия манш за 74 минути и отново няма други тушове в рамките на времевия лимит. Официалният резултат и от двете срещи е равенство, тъй като няма два туша в рамките на оказаното време. Ирслингър е едно от най-уважаваните имена от средната кеч категория през онези години и равенства с него са достойно постижение. Две десетилетия по-късно, в началото на 30-те, Ирслингър става една от най-важните фигури във великобританската кеч история и е сред главните имена, които полагат основите на кеч индустрията в Англия.

Световните кеч шампиони Хенри Ирслингър (вляво) и Крис Джордан

Безспорно, най-големият мач на Стайф е сблъсъкът му със световния шампион по кеч в средна категория Майк Йокъл. Срещата им се състои на 24-ти февруари 1914 в град Люистаун, щата Монтана, и е за световната титла. Според наличната информация това е първата среща на български борец за световна кеч титла. Местната преса дава следното описание на Стайф: 26-годишен, 70.3 килограма, 172.7 сантиметра висок, 57 сантиметра бицепс и 106 сантиметра гръдна обиколка (в нормално положение). Мачът между българина и световния шампион е до спечелване на два от три манша. Йокъл печели първия манш за 111 минути след като хваща и хвърля Стайф през глава. Репортажите споменават, че Стайф се контузва при това тръшване, но все пак продължава срещата. Следващият манш, обаче, приключва много бързо - Йокъл записва туш над Стайф само за 3 минути и така нашенецът губи единствения си шанс да стане световен шампион. На следващия ден местната преса хвали достойното представяне на българина.

Световният кеч шампион в средна категория Майк Йокъл

Друга по-високопрофилна среща на Стайф е през 1913 г. в щата Миносота срещу легендарния поляк Станислав Збизко. На въпросната вечер борецът от тежката категория Збизко (една от трите най-големи кеч звезди в САЩ по това време) се изправя срещу петима по-леки борци един след друг. Българинът Стайф е един от петимата. Збизко записва пет победи в рамките на 34 минути... И при все това, фактът, че български борец от средната категория стъпва на ринга срещу легендарно име като Збизко си струва да се отбележи.

Легендарният поляк Станислав Збизко в действие

В общи линии през годините Стайф успява да си изгради добра репутация в средната категория и да се затвърди като способен борец, особено в щатите Монтана и Юта. За съжаление, обаче, кеч кариерата му приключва по лош начин. Първо, през 1913 г. властите в град Калиспел, щата Монтана, арестуват българина по сигнал на властите в град Люистаун. Причината за ареста му не става известна. Следващата година, този път в щата Калифорния, Стайф отново е арестуван. Причината за втория му арест е финансова измама - пише чекове под фалшиво име и така успява да измами местна банка за голяма сума. Чековете са на стойност $500, което в наши дни е еквивалент на около $12,000. И именно този втори арест слага край на кеч кариерата му. Оттам-нататък повече нищо не се чува за него.

Двата ареста на българина Джордж Стайф

Любопитно е да се отбележи и нещо друго. Покрай тези два негови ареста се чува информация и за участието му в типична кеч схема от онези години. Както вече се запознахме в този материал, в по-ранните години на кеча се правят много пари от залози върху изходите от срещите. Точно по времето на Стайф избухва голям скандал в САЩ относно нелегални спортни залози и нагласяне на срещи в редица спортове, включително кеча. Типична кеч схема от онези години е борец да си изгради добра репутация в определен град и тогава изненадващо да загуби от друг много по-неизвестен и по-слаб борец. Така вече популярният борец, който предварително е сложил голям залог на опонента му, успява да измами местните зрители и да им прибере парите като умишлено изгуби срещата или я уреди предварително с опонента му. Не е доказано, но усилено се говори, че Стайф прави подобна схема в град Полсън, щата Монтана.

сряда, 30 ноември 2016 г.

Дан Карл - един от първите българи в американския кеч

Следващият българин, който ще разгледаме е борец на име Дан Карл. Карл е личност, за която уви няма много информация, но все пак има достатъчно сведения за неговата кеч кариера, на базата на които може да се изгради някаква представа за нея. Дан Карл е един от първите българи в американския кеч и за него са известни следните неща.

По време на цялата му кеч кариера в САЩ винаги се споменава, че Дан Карл е от България. В началото на кариерата му той самия се саморекламира като шампион на България и Англия, но винаги се казва, че е българин. Не е известно какво е българското му име, но една проверка в американските генеалогически архиви показва, че Дан Карл наистина е роден в България. Много български емигранти в САЩ през онези години си променят имената на по-американскизвучащи имена и Карл е един от въпросните българи.

Дан Карл

Дан Карл се бори в периода 1914-1925. Поне за тези години съществуват резултати с негово участие, но е възможно кеч кариерата му да е започнала няколко години преди това.

През годините теглото му варира между 66 и 69 килограма, което го прави борец от полусредната категория в онези години. Всъщност, понякога се води и от леката категория, но обикновено от полусредната.

Според наличните резултати Карл се бори в северозападната част на САЩ и по-точно в щатите Орегон, Вашингтон и Монтана.

Част от кариерата му протича по следния начин: Карл пристига в града, отправя предизвикателства към местните борци, задържа се в града няколко месеца, участва в няколко кеч срещи и после заминава за следващия град, където процедурата се повтаря.

Карл се бори както с борци от неговата категория, така и с по-тежки борци в хендикап мачове. Хендикап кеч мачовете в онези години са мачове, в които единият от борците (обикновено по-тежкият от двамата) се съгласява да победи другия борец определен брой пъти в рамките на определено време и ако не успее да го направи това се счита за загуба за него.

През годините Карл винаги споменава един мач като най-важния мач в кариерата му. Българинът твърди, че през 1912 г. в град Милуоки, щата Уисконсин, се е борил срещу бившия американски кеч шампион в тежка категория Фред Бийл. Бийл е едно от най-големите американски кеч имена в онези години главно поради факта, че е един от малцината борци, които могат да се похвалят с победа над американската кеч мегезвезда Франк Готч. Твърдението на Карл е, че срещата му с Бийл е била хендикап среща, в която по-тежкият Бийл е трябвало да го победи три пъти в рамките на един час, но дори и след 65 минути борба Бийл не е успял да запише дори и един туш. За съжаление, обаче, на този етап това твърдение на Карл не може да бъде потвърдено. На теория е възможно, особено като се има предвид, че към 1912 г. Бийл вече е към края на кариерата му, но уви докато не се появи поне една статия от тогавашната преса с репортаж от въпросната среща твърдението си остава просто едно недоказано твърдение.

Фред Бийл

През лятото на 1915 г. Карл се установява в град Анаконда, щата Монтана, и се задържа тук няколко години. Именно тук са повечето от най-интересни му кеч срещи.

На 24-ти май 1916 г. в Анаконда Карл се бори с борец на име Пийт Лазетич и мачът завършва без победител. Продължителността на срещата им? Цели 180 минути! Според наличната информация това е втората най-дълга кеч среща в историята с участието на българин (Дан Колов държи рекорда за най-дълга среща).

В Анаконда Карл трупа доста победи, има няколко равенства и поне според наличната информация българинът няма загуби в града. И тогава, на 13-ти октомври 1916 г., Карл участва в най-важния му мач до този момент - изправя се срещу настоящия шампион Уолтър Милър в мач за световната кеч титла в полусредна категория. В местната преса се споменава, че в града има група сънародници на Карл и те смятат да го подкрепят на срещата. Мачът е от три манша и е до два туша. За съжаление, обаче, българинът е победен и то победен за рекордно време. Милър печели първия манш само за 29 секунди и записва туш във втория за минута и 25 секунди.

Уолтър Милър (вляво), реклама за срещата им (по средата) и Дан Карл (вдясно)

В общи линии това са най-основните неща относно кеч кариерата на Дан Карл. Със сигурност има още какво да се каже за него, но уви информацията е ограничена и надали някога ще бъде пълна.

сряда, 23 ноември 2016 г.

Препоръчителни четива: българите в професионалната борба

За момент ще се отклоним от разглеждането на историята на българите в американския кеч и ще хвърлим кратък поглед към няколко материала от други автори, които заслужават внимание. По принцип личното ми мнение за българските материали за професионални борци не е високо. Често статиите/книгите/видео клиповете за български професионални борци са слабо проучени и са просто преразказ на предишни материали за тези борци, а въпросните предишни материали сами по себе си имат проблемни зони. Като цяло българските материали често са пълни с неточности, информация от втора или трета ръка и непроверени твърдения. Съответно, именно поради това избягвам да насочвам внимание към тях. Обаче, вчера попаднах на един нов материал - един от малкото наистина качествени материали у нас - и това ме подтикна да направя списък с препоръчителни четива.

На първо място искам да обърна внимание на три статии за трима български професионални борци. Общото и при трите са вложените усилия в писането им. Информацията не е просто взета наготово, перифразирана и представена като нов материал. Очевидно е, че авторите им са вложили труд да съберат необходимата информация. Въпросните борци са били проучени и в материалите дори са включени спомени от тяхни съвременници. Крайният резултат са три много добри статии за български личности, за които никой не е писал статии от доста години насам.

В хронологичен ред, според реда им на публикуване (цъкнете върху съответната снимка, за да видите материала):

Тодор Найденов - видинският ученик на Дан Колов

Никола Илчев - (не)забравения кечист, борец и боксьор

Николай Цигулинов – забравеният Херкулес от Присово

След горните три статии искам да насоча вниманието ви и към една книга. В България са писани книги за трима професионални борци - Дан Колов, Никола Петров и Хари Стоев. За съжаление, макар и интересни четене, почти всички от тях страдат от вече познатите проблеми - неточности, непроверена информация, митологизиране и т.н. Естествено, някои книги са по-точни от други, но сред българските книги има една, която изпъква измежду останалите.

Става въпрос за книгата "Дан Колов на арената" от Димо Тодоров. Безспорно най-добре проучената книга за български професионален борец. Отлична колекция от факти, спомени, статии и снимки. В книгата на места има грешки и (по обясними причини) първите 16 години от кеч кариерата на Колов са много слабо застъпени, но пък за сметка на това последните 7 години от живота му са разгледани подробно. Ако искате да научите повече за най-силните години от кариерата на Колов - това е книгата за вас. Единствената българска книга за професионален борец, която си позволявам да препоръчам. Всъщност, ако имате време и желание бих ви препоръчал да хвърлите поглед и към другите български книги, но съветът ми е да си имате едно наум, когато ги четете. Историите в българските книги са интересни, но някои от историите не отговарят на реалността.

"Дан Колов на арената" от Димо Тодоров

Препоръките ми ще спрат дотук. Има и други неща, които си струват четенето, но всичко споменато горе е с една идея над конкуренцията, така да се каже. Една от главните цели на Българската история в професионалната борба винаги е била и винаги ще бъде популяризирането на забравени личности от нашата професионална борцова история. Горните материали се вписват в идеологията на този блог и именно затова ви препоръчвам да им хвърлите един поглед.

П.С. По-нататък в Българската история в професионалната борба гореспоменатите личности и тяхните кариери в професионалната борба ще бъдат разгледани в отделни материали.


понеделник, 31 октомври 2016 г.

Георги Попов - българският борец, който възроди кеча в град Синсинати

Следващата личност от българската кеч история, която ще разгледаме, е борецът от средната категория Георги Попов. Според наличната информация, борцовата му кариера е в периода 1911-1919 г., но има една голяма пауза по средата. Всичките му борби са в щатите Илинойс, Охайо и Индиана. Подобно на много други български емигранти в САЩ, в Америка българинът Георги Попов предпочита да използва американизираното име Джордж и съответно всичките му кеч срещи са под името Джордж Попов.

Българският борец Георги (Джордж) Попов

За самото начало на кариерата му не е известно нищо. Единствената налична информация сочи, че преди да се захване с кеча като професия, младият Попов си е вадил прехраната със силови демонстрации. Например, една от тях е била вдигането на платформа, върху която стоят 21 човека. След като се захваща с кеч Попов умишлено намалява тренировките си за сила и се съсредоточава върху изграждането на добра борцова техника. И все пак, двете му основни предимства като борец, които се споменават в старата американска преса, са силата и бързината му.

Георги Попов, в цял ръст

Между другото, тук е любопитно да се отбележи, че най-опасната хватка на Георги Попов е била т. нар. toe hold хватка и по-точно Готч версията на хватката. Toe hold е любимата хватка на световния шампион по кеч в тежка категория Франк Готч, с която той побеждава доста от опонентите му и като цяло именно това е най-популярната кеч хватка през онези години в САЩ (тъй като Готч е най-популярната кеч звезда по това време).

Световният кеч шампион в тежка категория Франк Готч демонстрира toe hold хватката

Първата по-значима кеч среща на Георги Попов, поне според наличната информация, е срещата му срещу с американеца Чарлз Олсън в град Индианаполис през януари 1912 г. Важното нещо при нея е, че именно тази среща е първият мач на Олсън от няколко месеца насам. Олсън е бивш световен шампион по кеч в полутежка категория и като цяло е считан за един от най-опасните борци от онези години (толкова опасен, че даже има случаи, в които негови опоненти са загивали на ринга по време на борба с него). По-тежкият борец Олсън печели срещата, но фактът че Попов е избран за първи опонент на Олсън след краткото оттегляне на американеца от ринга показва, че българинът е считан за достоен опонент на популярен борец като Олсън.

Чарлз Олсън (световен кеч шампион в полутежка категория)

Месец след горната среща Попов се бори за първи път в град Синсинати, щата Охайо. И именно тук българинът оставя най-трайна следа. Към февруари 1912 г. в Синсинати не е имало кеч срещи от месеци насам. На 8-ми февруари, обаче, е организаран кеч мач между българина Попов и румънски борец. Нашененецът печели срещата и така започва победната му серия в този град, която отново възражда зрителския интерес към кеча в Синсинати. Попов става главното кеч име в града.


Статия от синсинатската преса относно една от победите на Попов (1912 г.)

През следващите няколко седмици българинът получава предизвителства от най-различни борци. Поради факта, че всичките му претенденти не са от неговата категория мачовете на Попов винаги са с хендикап (Попов тежи около 70-72 кг., което го прави борец от средната категория). Хендикап кеч мачовете в онези години са срещи, в които единият от борците се съгласява да постигне определено нещо в определено време. Например, по-тежък борец се изправя срещу борец от по-долна категория и казва, че ще го победи два пъти в рамките на един час. Ако не успее да го направи тогава официалният победител в срещата е по-лекият борец, който е успял да издържи един час на ринга без да бъде победен два пъти. През февруари и март Попов има общо седем такива срещи и печели шест от тях. Някои от срещите са с по-тежки, а други с по-леки борци от него, и съответно хендикапите са различни. Понякога Попов е победител, защото е победил другия борец нужните пъти в рамките на оказаното време, а в други случаи, защото той самият не е бил победен нужните пъти преди изтичането на времевия лимит на срещата. Един от хендикап опонентите му, например, е бъдещия световен кеч шампион в лека категория Джони Билитър. След въпросните седем срещи на 4-ти април Попов се изправя срещу стария му познайник Чарлз Олсън и губи два пъти от него в рамките 20 минути. Това е първата сериозна загуба на Попов в Синсинати, но въпреки загубата българинът продължава да бъде главното местно кеч лице още няколко седмици.

Джони Билитър (световен кеч шампион в лека категория)

За съжаление в началото на май месец Попов претърпява лош инцидент. Един ден в град Дейтън, докато кара велосипед, българинът е блъснат от лек автомобил. Изкълчен лакът, контузия на главата и синини по цялото тяло го принуждават временно да прекъсне участието си в кеч мачове. Завръща се на ринга през септември същата година и кариерата му отново започва да набира инерция, даже записва победа над бъдещия световен кеч шампион в средна категория Крис Джордан, но така и не успява отново да се затвърди на кеч сцената в щата Охайо, както бе започнал да го прави по-рано същата година.

Крис Джордан (световен кеч шампион в средна категория)

След 1912 г., уви, информацията за Попов е изключително ограничена. През следващите няколко години липсват сведения за негови срещи, така че е напълно възможно да е престанал да се занимава с кеч изцяло. Името му се появява в кеч резултатите отново чак през 1919 г. И така в общи линии приключва участието му в американския кеч. Кариерата му започва обещаващо и Попов се очертава като силен претендент в средната категория, но за съжаление, по една или друга причина, българинът така и не успява да направи по-голям пробив извън пределите на град Синсинати.